СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Европа се опасява от Grexit. Но излизането на Гърция от еврозоната би могло да се понесе. Далеч по-лошо би било, ако една либерална страна като Великобритания излезе от Европейския съюз.

Тази теза излага в «Ди Влет» Доротея Симс, наблюдателка на изданието по въпросите на икономиката.

« Гръцката трагедия отдавна се превърна в сапунка. Предпазливо обнадеждаващи вести бързо отстъпваха пред провокации от страна на Атина. Щом гръцкият премиер Алексис Ципрас даде знак, че е готов за консенсус, мигом следват заплахи от страна на негови министри по посока на Брюксел», пише авторката.

Тя припомня, че няма важна среща в Европа, на която в центъра на вниманието да не е критичното положение в застрашената от банкрут Гърция. И че вече не се изключва излизането на страната от еврозоната, макар това да би било изпитание за Европейския съюз.

«Гърците не са единствените, които Брюксел иска да вкара в друга посока. Много британци са обладани от идеята за излизане на страната им от Европейския съюз. Новоизбраният премиер Дейвид Камерън иска този въпрос да бъде решен от народа. Дори Великобритания да не е членка на еврозоната, един Brexit би бил катастрофа за ЕС и последствията за икономиката биха били понесени далеч по-тежко, отколкото Grexit. Без либералните британци характерът на съюза не би бил същият», смята Симс.

Тя припомня, че Камерън настоява за реформи в Брюксел – по-малко бюрокрация, за сметка на това повече права да се прехвърлят на националните правителства, като правото на убежище или изплащане на социални помощи на имигранти от държавите членки на ЕС. Лондон настоява също за въвеждае на зони за свободна търговия със САЩ и Китай.

Докато Брюксел обаче бил крайно гъвкав и готов на отстъпки спрямо Атина, на Камерън обръщал леден гръб.

«Ето защо при дебата около Brexit и Grexit не става дума само за бъдещия състав на ЕС или на еврозоната, а за това какъв дух трябва да властва в бъдеще в Европа. В този смисъл следващите месеци ще са решаващи за бъдещето на Европа. Защото елините и кралството са белязани от двете противоречия, заложени в ЕС от самото начало – южноевропейската страна е белязана от безгранична вяра в държавата, докато Великобритания издига в култ англо-саксонските свободи и предприемачество», отбелязва авторката.

Тя припомня, че премиерът Ципрас досега е бил порязан от всички европейски партньори по исканията му за преструктуриране на гръцкия дълг. Той обаче печелел все повече привърженици вътре, но и извън еврозоната с исканията си да се загърби курса на затягане на коланите, за което настоява Ангела Меркел. Дори в Германия някои политици и икономисти бичували драстичния курс на икономии, настоявайки за стратегия, която да доведе до икономически ръст. Това обаче по същество не било нищо друго от продължаване на курса на трупане на дългове за сметка на други европейски държави, смята авторката. 

Като пример тя сочи, че все още е факт ранното пенсиониране в изтощената от кризата Гърция, огромен държавен апарат, закостенял пазар на труда и прекалено малко приходи от данъци. Ципрас отхвърля приватизацията и други пазарни реформи, обещани от предшествениците му - като левичар той съзирал в държавата по-добрия предприемач.

«Гръцкото правителство иска от кредиторите единствдено свежи пари, но не и техните рецепти за саниране на страната, която въпиющо се нуждае от оздравяване. Обратното - по време на кризата Ирландия, Испания и Португалия също за кратко време се нуждаеха от финансова помощ и поеха по курс за реформи, който ги върна към растежа. Но и в тези страни има влиятелни политически сили, които като Ципрас дават популистки обещания за спасение. Който обаче помага на гърците с още милиарди без да настоява правителството да застане зад реформите, обещани от предшествениците му, той застрашава стабилността на общоевропейската валута. Защото и други икономически слаби страни ще насотяват за същия подход спрямо тях. Да не забравяме, бе заплашителният потенциал на Испания и Италия е несравнимо по-голям от този на гърците», предупреждава Доротея Симс.

Тя се спира и на водещата роля на Германия и Франция не само по гръцката криза, а като мотори на европейското единство. Често обаче се забравяло, че Париж нарушава Пакта за стабилност, като не спазва определения праг за бюджетен дефицит. При това Франция изобщо не се опасявала от санкции. Това идвало да покаже колко са се изкривили нравите в условията на криза и то не само в Гърция.

«Едностранното разваляне на договори, което Ципрас практикува, унищожава фундамента на валутния съюз. Преговарящите действат не като партньори, а като врагове. Трудно е да си представим, че след умишлено разрушеното през последните месеци от Атина доверие при  споразумение за следващи помощи би се възвърнала нормалността в отношенията. Ако Гърция би трябвало да остане в еврозоната, в дългосрочна перспектива тази сянка заплашва да се отрази на валутния съюз. Преди всичко обаче на ЕС ще му липсват сили да преговаря честно по реформите, които Лондон вкара в играта. Голяма е опасността ЕС да изпадне в крайно трудно положение заради опита да спаси неправилната страна членка», заключава публикацията в «Ди Велт».