През 1965 г. на хиляда германски жени задават въпроса дали са съгласни с твърдението, че царството на жената е домакинството, а всичко останало е мъжка работа? Положителните отговори са 69 процента. Питат ги освен това дали са на мнението, че домашната работа е най-прекрасната и разнообразната, което се натъква на съгласието на 77 на сто. А твърдението, че господар у дома е мъжът и жената трябва да се съобразява с него, получава 57 процента одобрение. 

Всичко това става преди 50 години, днес данните висят в историческия музей на гр. Малкия град в Германия и подканват посетителките да дадат своите актуални отговори - десетилетия след времето, в което подаването на носа на жената извън къщата е едва ли не табу и тя тепърва научава, че домакинството не е всичко. Стремежът й и тя да работи получава “криле” през 1976, когато със закон отпада задължението й да върти домакинството, фиксирано иначе със сключването на брака. Като от този закон определено ще да е имало нужда, щом преди преди 1977 германският мъж е можел еднолично да прекрати служебните отношения на съпругата си, ако сметне, че те пречат на изпълнението на домашните й задълженият. А новопоявилите се противозачатъчни хапчета дават още един импулс на независимостта. 

Която кара днешната германка да отказва да й бъде държано палтото, за да не изглежда неспособна да се справи с тази задача сама, и по никакъв начин да не очаква някой да й отстъпи мястото си в метрото - що за равноправие ще е това в такъв случай? За поделянето на сметките в ресторанта дори между най-влюбените двойки вече стана дума, но може би все пак това подлежи на преосмисляне, защото както сочат безмилостните данни - съвременната фрау Кнауф получава с 22 процента по-ниска заплата от мъжа си, а същевременно ангажиментите й по домакинството почти не са спаднали. Работещите жени изразходват по 2,3 часа дневно за този вид дейност, което е намаление с половин час в последните 20 години, докато мъжете са започнали да влагат цели 10 минути повече в тази работа за същия период. 

Той прави кариера, тя се грижи за останалото: в наши дни това разпределение на ролите във Федералната република се поддържа от повече германски граждани, отколкото през 90-те години, показва представително изследване от ноември 2013 г. 71 процента от мъжете са убедени, че те трябва да издръжат семейството, което си желаят “само” 60 на сто от жените. Спаднал с годините е не само процентът на жените, които допускат, че мъжът им може да изостави кариерата си заради тях, но и за една четвърт от германките е напълно умонепостижимо мъжът да се занимава с домакинството - ролевите клишета изглеждат заседнали много по-дълбоко, отколкото изглежда. Мнозинството жени виждат в мъжа именно хранителя, а пък самите мъже са убедени хем, че равнопоставеността е факт, хем, че жената много повече я бива в гладенето. 

И не са само гладенето, готвенето и чистенето - децата също са изцяло на ръцете на мама, защото баба по правило е твърде заета, за да се занимава с някакви си внуци, и определено по-често с количка може да бъде срещнат някой и друг лишен от избор родител от мъжки пол, отколкото бабата, чиято натоварена програма не позволява допълнителни ангажименти с отрастващото поколение. 

Правителството би трябвало да е един вид огледало на обществото и с берлинската коалиция това е в голяма степен така, само делът на жените е по-висок от общественото им присъствие. Трябва да се има предвид и, че става дума за държава, която от 2016 г. иска да въведе т.нар. женска квота /от 30 процента/ в управлението на фирми и други авторитетни институции. Защото управлението не е само “мъжка” работа. 

Но самото квалифициране на работата на “мъжка” и “женска” добре показва, че разделението не е отминало. По детските градини или началните класове в училищата трескаво се търсят кадри от мъжки пол, с надеждата те да имат повече авторитет. Фризьорките, продавачките, медицинските сестри и чистачките все така са основно жени /откъдето не на последно място се получава значителната разлика в заплащането с мъжете/. А оттам нататък въпреки приказките за квоти и проценти, жените и днес са минималено представени сред водещите имена в бизнеса и са по-скоро рядкост в президиумите на авторитетните форуми.  

Да, но колко други държави освен Германия могат да се похвалят с министърКА на отбраната, при това майка на седем деца? Гинеколожката г-жа Урсула фон дер Лайен, която, както показва името й, освен с успешна партийна и административна кариера може да се похвали и с благородна фамилия (по мъж), е живото доказателство за възможностите, които се отварят пред германските жени. За нейната партийна шефка Ангела Меркел изобщо да не отваряме дума. 

Накратко - амбициозните имат всички шансове да напреднат, но дали този стремеж е всеобщо присъщ? Иска ли й се на фрау Кнауф непременно да държи речи и да определя колко татуировки могат да си направят войниците от армията, или й стигат къщата, кухнята и децата? В отговор на тази въпрос най-напред е добре да се отбележи, че за разлика от източната, западната част от Германия с години е изоставала от развитието на многобройна мрежа от детски градини, които да поемат грижата за невръстните, докато майките им полагат общественополезен труд - изоставане, което едва сега постепенно се наваксва. И второ - доста широкото разпространение на варианта за работа на непълно работно време напълно устройва тези, които искат да съчетават семейството и кариерата. 

Т.е. - както обикновено истината е някъде по средата. Вярно, в Германия за разлика от скандинавските страни, например, няма денонощни детски градини, които да позволяват на майките изцяло да прехвърлят грижите другиму, няма  и всеотдайни баби, които да облекчат родителките. Но при това положение връзката им с децата определено е далеч по-тясна, макар и до време - пак според статистиките, младите германците водят в класациите по ранно откъсване от семейното гнездо и тръгване по собствен път. Вероятно защото своевременно са въоръжени с нужните за тази цел умения и познания. 

А майката? Към 40 за нея като нищо могат да се отворят нови перспективи, или поне така излиза от съветите и указанията, които се отправят в специализираната и не толкова специализирана литература. Изпълнила мисията си към обществото, тя може да се отдаде и на кариера, и на откриването на нови светове и познанства. Може да основе фирма или да направи изобретение, за което е почерпила вдъхновение от богатия си жизнен опит - като например метална поставка за капака на врящата на печката тенджера. Както се знае - отместването на въпросния капак в процеса на готвене винаги изправя домакинята пред сериозно предизвикателство. Може да се поръча срещу “само” 40 евро.