Една конференция на ООН през декември е  последният ни шанс, заяви вчера комисарят по климата на ЕС Мигел Ариас Канеке. Ако там не бъде прието споразумение за намаляването на въглеродните емисии, нямаме план "Б" - няма как да спрем драстични промени на климата си. Което повдига един въпрос, който рядко бива обясняван както трябва - какви са тези въглеродни емисии и защо са толкова страшни?

От хиляди години човечеството се радва на две ключови свои изобретения - огъня и убежището. Когато навън е много студено, не стига да си просто на затворено - трябва да си осигуриш и източник на топлина. И когато той е умерен - в убежището е топло и комфортно. Но когато стане твърде силен, става твърде топло, твърде бързо, тъй като убежището не успява да освободи излишната топлина толкова бързо, колкото ние я захранваме.

Но това не е проблем на една къща, а глобален. Едва наскоро осъзнахме, че цялата ни планета е подобно убежище, а огънят става все по-голям.

Парниковият ефект, познат на всички ни от съвременното производство на зеленчуци, е ключов за това да живеем на топла и комфортна планета. Газовете високо в атмосферата - въглероден диоксид и метан - създават една бариера, която пропуска лъчите на Слънцето, но задържа част от топлината в атмосферата ни. Допреди стотина години този парник е работил прекрасно.

Оказа се, че РИОСВ-Пловдив има прекрасна илюстрация на парниковия ефект.

Но от Индустриалната революция насам човечеството използва много повече енергия, и то от източници, които неслучайно наричаме горива - защото ги горим. А това, освен топлина, която ползваме активно, освобождава и въглероден диоксид - който за жалост не изчезва в Космоса. Той се добавя към стената на нашия глобален парник, правейки я по-дебела и задържаща все повече топлина.

Нашата планета поначало отива към затопляне - но до началото ан ХХ век това е бил сравнително умерен процес. Сега говорим за тежките последици от глобално затопляне с 2 градуса. На пръв поглед малко, нали? Но разликата в глобалната температура между последната Ледникова епоха и днес е само малко над 5 градуса. Планетата ни е парник с много прецизна система за поддържане на условията в него. През последните 100 години обаче запалихме един огромен огън, и продължаваме да хвърляме подпалки в него, все повече, всеки ден.

Някои хора оспорват глобалното затопляне, като изтъкват, че климатолозите работят с компютърни модели, които може да са верни, но може и да грешат, тъй като съдържат много предположения. Преди 20 години това можеше и да е вярно. Днес обаче един суперкомпютър е по-мощен в пъти от всички на Земята отпреди две десетилетия. А климатолозите разполагат с много повече данни.

Но дори да поставяме под съмнение компютърните модели, парниковият ефект е факт. Увеличението на въглеродния двуокис в атмосферата е доказано. Някои все още оспорват дали това увеличение е основно по наша вина, но никой не оспорва ролята ни в този процес.

Някои са наистина големи оптимисти за глобалното затопляне.

Всъщност, днес всички са убедени в глобалното затопляне, не се знае само колко скоро ще стане страшно. Песимистите смятат, че ситуацията вече е необратима. Оптимистите твърдят, че можем да я забавим. Шепа учени все още са на мнение, че проблемът не е толкова страшен и ще бъде належащ след век. 

Някои твърдят, че глобалното затопляне е световна конспирация. Особено като се има предвид, че мерките срещу него могат да помогнат на някои държави в следващите десетилетия. Проблемът с тази теория е, че след 100 години, ако дори най-оптимистичните модели са верните, ефектите ще са еднакво лоши за всички.