Като ги видях и си викам: "Не може да бъде. Сънувам!"

Ама нямаше как да сънувам, осем вечерта едва минаваше, а аз се прибирах от работа. Това снощи... Точно съм влязла в "Лозенец” и таксито едва пълзи по "Бигла" – дупки, паркирали от двете страни коли, то бързо и да искаш няма как, та пълзи, значи, и ги виждам на ъгъла с "Трепетлика". Хванали по няколко парцала, шпакли и шишета с препарати и мият... Контейнерите за боклук, моля ви се.

Мият хората контейнерите, не се шегуват.

То, понеже и на очите си не повярвах, та извадих телефона да ги снимам. Добре, че ги щракнах бързо два пъти, че те пък взеха да ми позират.

- Еее, шъ мъ прайш филмова звезда, казва единият.

По-късно разбирам, че се казва Славчо. Поне това запомних, защото съм забелязала, че с който циганин съм говорила през живота си, неизменно на въпроса как се казваш отговаря с трите си имена. Явно им действам като орган на реда.

Незнайно защо Славчо реши, че ще става филмова звезда.

- Чисти си, чисти си, казвам му, ама – не, той вече се е приготвил интервю да дава. - Как се казваш?

- Славчостояновиванов.

- Аха, кимам разбиращо. – Миете, гледам...

Не, че е въпрос, но и колегата му се включва:

- Станимиривановсерафимов.

Това е Станимир, мъжът зад гърба му пропусна да се представи.

- По телевизията шъ ни дават, обажда се и третият, удобно скрит зад Станимир.

Пропуска да ми се представи. Не, че нещо, ама щом съм "от телевизията", можеше да каже...

- Защо миете кофите?

- Щото сме да чистиме София за един ден.

Аха, викам си, явно ще го играя от Би Ти Ви-то тая вечер. Леко отстъпвам назад, защото от миризмата на терпентин и ацетон почва да ми се гади. Ама продължавам с "интервюто":

- За първи път виждам някой да мие кофите, подхващам.

- Аааа, миеме ги, миеме ги. Всяка година.

- Веднъж годишно миете кофите? Че аз никога не съм виждала?

- Даже два пъти годишно ги миеме.

Тука вече тоя Славчо взе да ме съмнява. То бива да лъже човек, бива... Като се има предвид, че на изпроводяк доста убедително нахилен ми каза: „И си мноо хубаа”, очевидно става въпрос за човек с доста объркана ценностна система или патологичен лъжец. Всички усилия положи горкият, за да попадне в телевизора, ама... ядец.

Това си е Славчовата лична драма, обаче на мен ми се видя безумно.

Контейнерите около нас обикновено преливат от боклук. Вероятно за късмет на бедните, които всекидневно гледам, че ги преравят из целия квартал. Включително и нея вечер – само на сто метра от почистващия екип, който настървено изстъргваше залепените по контейнерите обяви и триеше украсилите ги графити, съдържанието на кофите удобно се бе разстелило по тротоара.

Кофите вече са чисти, но пък преливат от боклуци.

Не, че имам нещо против кофите да са чисти, опазил ме Господ, ама – не е ли по-добре първо да се извозят натрупаните мръсотии.  А и тия дето миеха, собственоръчно бяха направили ужасен боклук директно на улицата, докато са чегъртали обявите и листовките от контейнерите. Нали се сещате, че не им беше хрумнало да го хвърлят, където му е мястото...