Понякога историите имат щастлива развръзка. И не само във филмите. Сигурно помните разтърсеният от емоции, плачещ, изтощен, но облекчен  баща, понесъл на ръце малко момиченце със спасителна жилетка. С другата ръка прегръщаше един от синовете си. Бежанска фамилия, която току-що беше пристигнала с лодка на гръцкия остров Кос. Снимката, направена на 17 август, обиколи света, беше широко коментирана в социалните мрежи, авторитетни издания в различни държави  й посветиха анализи в смисъл: "Ето го лицето на бежанската криза, можете ли да го забравите, да го пренебрегнете, да го отритнете". По-късно друга снимка - на 3-годишното удавено момче на брега- превърна драмата в трагедия. Показа кулминацията на болката. 

Историите обаче не винаги имат тъжен край. Само преди дни една снимка на бежанци отново привлече вниманието. Пред Бранденбургската врата в Берлин - бащата с успокоено изражение, малката Нур, братята й, майката. Бащата държи снимката, която го превърна в едно от лицата на бежанския проблем. 

Всичко започва на 17 август, когато германският фотограф и журналист Даниел Етер, който сега се занимава с проблемите на бежанците, пристига по задача от "Ню Йорк таймс" в разгара на кризата на о. Кос и прави трогателната снимка. "Разтърсен съм от реакциите на сълзите на облекчение на това семейство. Затова правя това, което правя", пише той в Туитър в пост към първата си снимка. 

  Цялата фамилия на бежанците преди дни позира за щастлива снимка в Берлин - Нада, Нур в ръцета на баща си Лайтх Маджийд ал- Амридж, Таха, Ахмед и Мустафа.
Бащата и малката Нур пред Бранденбургската врата със снимката, която обиколи през август света. Понякога историите имат щастлив край.

"Лайтх Маджийд обяснява, че е трогнат от приема, който е получило семейството му в Германия."Хората разбират значението на любовта", това коментира в Туитър пък преди дни фотографът, който направи известна тази история на бежанци.

Фотографът и спасеното семейство се намериха отново преди дни в Берлин.

Бежанецът не може да каже какво му е минавало през ума, когато е била направена снимката, помни само, че е бил удавен в емоции.

Във вторник вечер в бившите военни казарми в Берлин, които сега служат като спешен център за настаняване на бежанци, Маджийд и Етер стоят един срещу друг, отново се срещат за първи път след Кос.

Когато вижда фотографа, бежанецът се спуска да го прегърне, разказва "Хъфингтън пост". "Направи ни толкова известни. Всички хора в Ирак говоря за нас. Казват - кой е този голям журналист, кото направи такава велика снимка", казва Нада Адел, жената на Маджийд.

При първата си среща с фотографа, бежанската фамилия му казва, че е от Сирия, но всъщност са от Багдад. Затова и все още по много медии върви тази малка заблуда и ги представят като сирийци. "Не бяхме честни", казва Адел, "Трафикантите ни предупредиха да не казваме на никого в Гърция откъде идваме всъщност". Казали им в никакъв случай да не признават, че са от Ирак, да казват, че са от Сирия, в противен случай щели да ги върнат обратно. Адел, която е била учителка по английски в Багдад, превежда за цялото семейство при разговорите в Берлин.

"Съжалявам", казва тя на журналиста. "Дано да не сме ви навредили."

Етер е в Берлин, когато научава, че фамилията е стигнала до германската столица в началото на тази седмица. Новината идва от репортер на германския "Билд". Тил Бирман интервюира бежанци в казармите, когато Нада Адел му посочва фотография на нейното семейство, публикувана в "Таймс". От колегата си Етер научава кде са героите на снимката му.

Фамилията му разказва и останалата част от историята си. Бягат от Ирак през август, след като започват да получават смъртни заплахи и изнудвания за пари от шиитските милиции. След като се добират до Гърция започва следващата част от историята. Първо се качват на ферибот до неостровната част на Гърция, после ги натъпкват в голям камион - подобно на задушените до смърт 71 имигранти в Австрия, за което има арестувани българи - преди да пристигнат в Източна Европа. 7-годишната Нур се разболява по време на изтощителното пътешествие. 

Научават за споходилата ги слава по време на дългото пътешествие към Германия. Роднини им казват, че снимката им е навсякъде във фейсбук и в новините. Не всички представят картината коректно - в някои новини се твърди, че Маджийд плаче не от облекчение и радост, а защото той и двете деца в обятията му са единствените оцелели по време на дългото пътешествие. "Казваха, че аз и двамата ни по-големи синове - Мустафа и Ахмед- сме умрели", обяснява Адел Нада.

От две седмици семейството е в Германия в бежанския център в бившите казарми. Съществуването им е несигурно и не особено удобно, но те са доволни, че всички вече са здрави  и са заедно.

"Искаме да имаме свой собствен дом", казва жената, "Искаме да готвим, да имаме уединение. Тук баните са общи, кухните са общи, не е добре за нас".

Тя обаче не пропуска да благодари на Германия, че ги е приела и се надява, че ще успеят да останат. "Чуваме, че всичко в Германия е най-доброто. Те ще се грижат за децата ни, ще получат пълно образование", обяснява бежанката. "Надявам се, че ще намеря работа като учителка по английски, а мъжът ми - той е много добър автомонтьор - също ще си намери работа. Не знам още дали това е реално или само си мечтаем".

Обратно към спомена на пристигането им на брега на о. Кос. "Той плачеше, защото преживяхме толкова много страх. Той си е мислил: На какво изложих семейството си? Защо реших да се изправим пред смъртта", тълкува Адел. Мъжът й кима сериозно, след това се усмихва и хваща Етер за рамото.

"Питайте Даниел", казва той, "Когато ни видя и той започна да плаче".