Сред поредица от полицейски („Тренировъчен ден“), исторически („Крал Артур“) и криминални („Закрилникът“) трилъри, режисьорът Антоан Фукуа демонстрира гъвкавост и разностранни интереси с драматичния спортен екшън-почти трилър „Обратен гард“.

Били Хоуп (Джейк Джиленхол) е боксьор, който има всичко – зашеметяваща кариера, огромно имение, много пари, шампионска титла, страхотен мениджърски екип от приятели и най-вече прекрасна грижовна жена (Рейчъл Макадамс) и дъщеря (Уна Лорънс), която го обожава. Единственото, което не му достига, е боксьорска техника. Печели мачовете си, благодарение на комбинация от издържливост, воля и неудържима спортна агресия, ако почувства, че губи. По време на битките си отнася доста бой и това е единственото, с което жена му Морийн не е съгласна. Просто й е трудно да гледа лицето му, което след мач прилича на прегоряла, нахапана палачинка, залята с малинов сироп. Но на него това му изглежда дребен кусур.

И така е до един фатален ден, в който Били посещава благотворително мероприятие заедно с жена си, а се прибира без нея. В суматохата след кратко спречкване, предизвикано от боксьора-кандидат за титлата му, Ескобар (Мигел Гомес), Морийн загива от случайно изстрелян куршум. В следващите дни полуделият от мъка Били губи и всичко останало – парите, къщата, шампионската титла, екипът около себе си и дъщеря си, която му е отнета от социалните служби. За да си върне загубеното, ще му се наложи да се обърна към стар треньор (Форест Уитакър), чийто боксьор някога е победил с измама, да поработи здраво над всичките си спортни, човешки и родителски недостатъци и да се превърне в нов човек. Но за тази свръхамбициозна задача Били има само 6 седмици. След което е мачът му с Ескобар, 12 рунда, от които зависи всичко.

В „Обратен гард“ героят се сблъсква очи в очи с приятелството (Форест Уитакър)…
…и със съперниците си на ринга.

Този филм вече сте го гледали – поне пет-шест пъти. „Обратен гард“ повтаря с леки вариации и с други актьори историята, позната ни от „Роки“ (1, 2, 3 и т.н.). Въпреки, че сюжетът е напълно предвидим и пълен с клишета, филмът на Фукуа съдържа всичко онова, заради което американското кино е завладяло света още в Златната ера на Холивуд:

1. Отлични, всеотдайни актьори, което са способни на невероятни физически трансформации и могат да ни убедят в каквото си поискат. Това са Рейчъл Макадамс, разбира се Форест Уитакър, съвсем младата Уна Лорънс…, дори Фифти сент изглежда напълно автентичен, като приятел, превърнал се в предател. Безспорно голямата роля прави Джейк Джиленхол. Неслучайно повечето критици вече обявиха, че „Обратен гард“ дава старт на Оскаровия сезон. Това е именно заради играта на Джиленхол, който не е получавал номинация от „Планината Броукбек“ насам, въпреки, че я заслужаваше и за предишната си роля (в „Лешояда“). Ако изключим участието му в „Принцът на Персия“, актьорът е доста последователен в пътя си към върховете на професията.

2. Висок, неоспорим професионализъм във всички останали звена – от музиката на Джеймс Хорнър и саундтрака, продуциран от Еминем и неговото парче Phenomenal, през фантастичната камера на Мауро Фиоре („Трениовъчен ден“, „Аватар“), който превръща боксовите сблъсъци във кървав балет на насилието и апотеоз на духа над плътта – до всички останали технически параметри, които ни карат да забравим, че гледаме филм.

3. Това е най-важното – ясно разказана и емоционално поднесена история, която носи надеждата, че въпреки безбройните проблеми, с упорит труд и силна воля нищо не е невъзможно. Дори и победата на доброто над злото.

Разбира се, това са стандартните кино клишета. Те няма да впечатлят зрителите, което искат от киното оригиналност, изненади, необичаен подход. Които предпочетат „Разяреният бик“ пред „Роки 4“ и Скорсезе през Сталоун. Но тези клишета, особено, когато са съчетани с висок професионализъм, работят чудесно за широката публика, която винаги ще има нужда точно от такива приказки.

Площад Славейков