Не болестите, а замърсяването на атмосферния въздух ще разболява все повече хора по света, при това не само в развиващите се, но и в развитите страни, предупредиха преди дни от страниците на списание "Нейчър" международни учени. Проучването им за влиянието на въздуха върху здравето на хората прогнозира удвояване на случаите на преждевременна смърт до 2050 г., което означава, че само след 30 години над 6,6 млн. души по света ще умират всяка година заради вдишвания мръсен въздух.  

За сравнение, жертвите на един от най-масовите "убийци" сред заболяванията - ракът, през 2012 г. са били 8,3 милиона в целия свят, сочи доклад на Световната здравна организация. Първенството обаче продължават да държат сърдечно-съдовите болести, които всяка година отнемат живота на повече от 17 млн. души на планетата.  

Ако някой е забравил, ще припомним. В началото на миналата година България беше обявена (и вероятно все още е) за страната с най-мръсен въздух в Европа. Данните бяха публикувани в годишен доклад на Европейската агенция по околна среда и само два месеца по-късно бяха потвърдени от Световната здравна организация. Чак тогава българските институции признаха, че проблемът не е от вчера и поне 100 дни в годината вдишваме прахови частици над допустимата норма.  

Концентрацията на частици с диаметър под 10 микрона в най-мръсния ни град - Перник, например, преди две години е била 74 микрограма на куб. метър, а концентрацията на частици под 2,5 микрона съответно 52 микрограма на куб. метър. Подобни стойности са били измерени също в Пловдив, Плевен и Добрич. Разбира се, стойностите са далеч от тези в Пакистан, който държи първенството със своите 282 микрограма прахови частици на кубичен метър въздух, но са достатъчно много в сравнение с Финландия, Малта, Дания и Естония, където концентрацията е под 10 микрограма на куб. метър. Според последния доклад на Изпълнителната агенция по околна среда у нас (за 2013 г.) 92% от населението ни живее при нива на замърсяване над нормата, докато в същата ситуация са не повече от 20 до 40 на сто от гражданите на останалите европейски страни. 

Перспективата мръсният въздух да се превърне от белег за ниско качество на живот в сериозен болестотворен фактор обаче e твърде притеснителна на фона на усилията, които държавите полагат, за да намалят заболеваемостта, а от там и публичните си разходи за здравеопазване. Актуални стават не само възможностите за по-качествено и масово отчитане на замърсяванията, но и капацитетът, който имат европейските страни да се справят с проблема.  

Има ли допълнителни мерки, които правителствата в Европа биха могли да предприемат, когато част от тях направиха немислимото, за да гарантират 30% намаление на вредните въглеродни емисии до 2020 година?  

Имат ли полезен ход автомобилната и химическата индустрия, когато потреблението на продуктите им расте с всяка изминала година?  

Има ли ефект разделното събиране на отпадъци и пестенето на ток и вода за домашни цели?  

Могат ли хората да спрат да замърсяват?  

Можем ли всъщност да спрем да дишаме?  

Според изследователите, перспективите не са никак розови, защото за по-чист въздух са необходими усилията на повече от едно-две правителства и няколко автомобилни корпорации. За да се намали броят на фините прахови частици в атмосферата, например, трябва да се ограничи употребата на коли, но това означава хората масово да се качат на колела или ролери, което не навсякъде е възможно. В някои държави няма подходящи пътища дори за автомобилите, камо ли за колоездачите.  

Социално-отговорните предприятия дават своя дан, като въвеждат съвременни технологии за пречистване на отпадните продукти от производството си. Но част от индустрията все още зависи от добава и преработката на петрол, тежки метали и руди, а при тях замърсяванията са неизбежни.  

Производството на енергия е другият основен виновник за замърсения въздух. Все повече държави се опитват да добиват нужното им електричество от възобновяеми източници, но процесът е бавен, защото е свързан с немалки инвестиции и пренастройка на цялостната енергийна система. Освен това не всяко правителство е готово да се раздели с добре развит отрасъл, за да го "подари" на частници.  

"Под ножа" също тряба да минат селското стопанство и животновъдството, главно заради огромните количества изкуствени торове, които ползват. С тях увеличават продукцията си двойно и дори тройно, но резултатът е повече азотни съединения в околната среда и парникови газове във въздуха. Преди няколко години щетите от подобни замърсявания бяха оценени на суми между 70 и 320 млрд. евро годишно само за държавите в Европа.  

На опашката, но не и по важност за замърсяванията около нас, уви, се подреждат огромната популация на планетата, следвана от бедността. Това са най-големите предизвикателства за международните организации, защото докато има глад и мизерия, ще има нужда от храна, вода, ток и отопление на каквато и да е цена. Отдавна се знае, например, че поне половината от населението на Земята все още използва въглища и биомаса за отопление и готвене, а точно тези суровини излъчват най-много твърди частици във въздуха. За да се изхранят гладуващите пък се прибягва да услугите на химическата индустрия и генното инженерство, които увеличават добива на храна, отново за сметка на околната среда. Другият проблем е, че в не малко страни изобщо не се следи за замърсяванията и никой не си прави труда да отчита вредните емисии.  

За съжалние никое човешко същество не може да спре да диша, затова и бъдещето му е  обречено на все повече заболявания. А експертите усложливо припомнят, че замърсеният въздух може да причини ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), бронхиална астма, рак на белия дроб, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, алергии, сърдечносъдови заболявания и мозъчен инсулт.