Аз съм... една жена на 103 години

Интернет е прекрасно място. Наистина, 90% от мрежата е пълна с пошлотии и селфита, но в останалите 10% можеш да намериш  съкровища. Някои от тях се крият в сайта Reddit.

Reddit e форумът на форумите – събредити (подфоруми) на всякакви теми товарят ежедневно сървърите на американската компания. Сайтът се отличава с много освободените си правила – няма забранени теми, особено в някои подфоруми. Сред тях най-любопитен е може би r/IamA.

Името е интересна игра на думи – I am a... означава „Аз съм един“, а aMa е съкращение на Ask me Anything - “Попитай ме всичко“. Тук се крие и магията на този подфорум. Всякакви интересни хора – с редки професии, любопитни случки, интересен начин на живот – се представят в IamA, доказват пред модераторите самоличността си – и отговарят на всякакви въпроси, зададени от всички анонимни потребители на Reddit. Актьори, писатели, журналисти, хора, оцеляли през най-страшните изпитания в живота.

Днес ще ви представим една от смелите – 103-годишната Хилда Евелин Котман. Тя е родена през 1911 година, сега живее в Сиатъл, САЩ. Внуците й я окуражават навръх рождения й ден да отвори тема в Reddit. Интересът е огромен – по същото време Мадона също се включва за въпроси и отговори, но Евелин събира много по-голяма публика.

Тя е преживяла две световни войни, една Студена, надживяла е 4-има американски президенти, а цели 18 са управлявали по време на живота й. Но по-важното е друго – Евелин наистина се стреми да отговори на всеки въпрос, открита е, разказва не за войните, или за политиката, а за нещата от живота, за гаджетата си, за купоните през 30-те и 40-те, за любимите си книги, любимата си музика, за детството си, и за това как вижда всички нови неща в съвременния свят – от нейната вековна гледна точка.

Темата в Reddit е събрала над 4500 коментари, и може би няколкостотин въпроса, дошли от всякакви анонимни потребители. Отбрали сме най-интересните от тях:

 

Какво си работила през годините? Имаш ли важни спомени от професиите си?

Бях учителка още на 14 години, и преподавах в училище с една класна стая. Имам много спомени от тези дни. Например, големите момчета, които не искаха да ме слушат. И деня, в който баща ми дойде в училище и ми каза „Викни учителя си!“. „АЗ съм учителя“ отговорих му. Той ме попита отново, и получи същия отговор. Беше много изненадан, че се оправям сама с цял клас. Просто се обърна и си тръгна.

Майка ми вече стигна възрастта, в която е твърде стара и здравето й се влоши дотолкова, че не може да живее самостоятелно. Какво ще я посъветваш?

Когато навърших 101 години се преместих в старчески дом. Все още се оправях с прането си, качвах се и слизах по стълбите, чистех и готвех. Но идва един момент, когато трябва да приемеш помощ.

Бях разстроена, когато се преместих в Провидънс (домът за възрастни, в който съм в момента), но е второто най-добро нещо след дома ми. Проверяват ме дали съм добре, готвят и чистят за мен, грижат се за мен. В началото ти е тъжно, но това е защото е много трудно да приемаш промяна толкова късно в живота си.

Кажи ни нещо, което хората вече не правят, но трябва?

Хората трябва да си пишат писма. Някой ден ще се радваш, че под леглото имаш един малък пакет на толкова много хубави спомени.

Каква е тайната на дългия ти живот, какво правиш в един типичен ден?

Нямам тайна. Хората се шегуват, че трябва да е туршията, защото ям много от нея. Но семейството ми прави много, за да бъда здрава. Докторът ми казва, че това, което ям, би трябвало да ме убие.

Обикновено ставам рано, сядам в стола си и гледам телевизия. След това гледам птичките през прозореца, чета вестник. Слизам долу, закусвам добре, след това се връщам стаята си и решавам кръстословици или чета. Ако е сезонът на бейзбола, не изпускам мач.

Кои са най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ти?

Най-щастливи са просто обикновените дни, когато се смееш и споделяш радостта си с другите. Имах много забавни моменти в детството си и много приятели.

Най-тъжни бяха дните, когато починаха трите ми деца. Надживях ги всичките. Никога не съм си мислила, че това ще се случи. Трудно е да погребеш собствените си деца.

Като гледаш 80-годишните, мислиш ли си „ах, тези младежи“?

Те ми задават същите въпроси като вас. Намирам го за много смешно.

Кое е любимото ти уиски?

Джони Уокър. Веднъж свих една бутилка черен етикет от внук ми, той не се зарадва много. Хубав е! Меденият аромат върви страхотно с джинджифилов ейл или сок.

Какво е най-рискованото нещо, което си правила в живота си?

Помогнах на брат ми да откраднем един модел Т когато бяхме деца (на 6 и 9) (Форд модел Т, флагманът на автомобилната компания, първият достъпен автомобил). Искахме само да се повозим.

Как се чувстваш от факта, че може би си сред първите крадци на коли в света?

Това е страшно смешно!

Най-важното, което младите мъже трябва да знаят за жените?

Не се страхувайте от жена, която знае как да пие, да играе карти, да яде, и да ви покаже същината на живота. Тя ще ви докара много по-напред от някоя кльоща без характер. Ще имате страхотни неща, които да споделяте, и страхотни истории, когато остареете.

Най-романтичната среща? Бяха ли мъжете тогава по-креативни? Как беше срещата, ожени ли се за него?

Тогава момчето ти носеше цветя, водеше те на вечеря и на шоу. Сваляше си шапката и се държеше като джентълмен. Тогава мъжете наистина знаеха как да носят шапки! Ходих с няколко мъже, но се ожених за Джо, любовта на живота ми.

Какъв беше най-скъпият ти спомен с твоя съпруг?

Денят, в който най-после се съгласих да се оженим. Джо беше католик, а аз – лутеранка, и по това време беше неприемливо. В Дел Рапидс, Айова, откъдето беше Джо, беше неприемливо за католик дори да престъпи прага на лутеранска църква. Той искаше да стана католичка заради него, аз отказах. Но имах още един ухажор, и той знаеше, че ако не ме вземе сега, ще си изпусне шанса. Затова се оженихме и живяхме щастливо.

Какво мислиш за хомосексуалните? Видяла си всички страни на спора за всички тези години.

Живей, и остави другите да живеят. Ако не ти пречи, какво те интересува какво правят хората? Не е моя работа. Никой не се бъркаше в моите работи.

Какво според теб е най-голямото постижение на човечеството по време на твоя живот?

Комуникацията. Можем да си говорим и да се виждаме през Интернет! (Редакция от внучката: Тя говори за Скайп).

Кое е любимото ти поколение?

„Най-доброто поколение“ - тези, които преминахме през Втората Световна война. Бяхме успешни, работливи, и разбирахме саможертвата. Бяхме и по-големи оптимисти от днешните деца, и знаехме как да се задоволим с това, което имаме.

Какво истински те изуми първия път, когато го опита?

Возенето във влака беше нещо страхотно. Движеше се толкова бързо, че ми стана лошо, и мама ми даде някакъв шнапс или ликьор, за да ми се успокои стомахът. Но въпреки това повърнах!

Смятах, че е страхотно, когато се появи електричеството, и телефонът. А сега имаме Интернет!

Какво мислиш за днешните прехвалени поп-музиканти? Каква музика обичаш?

Всички са просто шум за мен. Харесвам Кейт Смит („Първата дама на американското радио“), Глен Милър (джазмен от епохата на суинга), и Андрюз Систърс (женско суинг трио, активно през 40-те).

Каза, че си имала много гаджета. Някакъв съвет как да ги събирам?

За да си хванеш гадже, трябва просто да ощипеш много мъжки задници. Спестява гонитбата.

Беше ли животът по-лесен тогава?

Не беше, въобще. Бяхме гладни и много бедни. Фермата ни едва ни хранеше, и аз работих от деня, в който проходих, помагайки на майка ми. Дори гледах по-малките си братя и сестри когато вече бях на 7.

Но животът беше по-прост.

Какво е най-важният урок за една млада жена?

Не сваляй летвата и не се примирявай с кой да е мъж. Бъди независима, ходи по своя път.

С какво най-много се гордееш?

Със семейството ми, и с това, че завърших колеж, след като бях навършила 60. Отидох да уча само защото общината, в която работих като учител от 14-годишна установи, че нямам диплома. Да отида на училище на тази възраст беше едно от най-трудните неща, които съм правила.

Какъв според теб е смисъла на живота? Сигурно често ти задават този въпрос.

Все още се опитвам да го разгадая това. Може би няма смисъл на живота, но има смисъл в самия живот. Затова живейте, сякаш всеки ден е последен.