Като сега си го спомням, възрастен старец (то млади няма де). Волеви нос и мекушава брадичка. Тъкмо поради това Роден отказа да вае бюста му. Много бързо се втвърдявала глината. Очевидно е ползвал глина с мощно либидо. Да, трудно се работи с такава глина, във всякакъв смисъл. Не говорих много с него. Нямаше време. За да не звучи мистично, трябва да уточня, че разговора ни се проведе в дома на мадам Тюсо. Отдавна съм неин фаворит. Истина е, че известно време бях кон, за да науча добре немски. Та, когато въпросното Гьоте ми каза: „Светлина, повече светлина!“, хвърлих доста дърва в камината и този гигант на мисълта се стопи, като сладолед през август. Аз откъде да знам, че е от восък. Когато го чета, не е от восък.

Тогава тръгнах да търся друго Гьоте. Добре, че беше Шилер, мой колега военен лекар. Той ми даде адреса му във Ваймар. Гьоте отново ме прие с думите „Много те моля, нищо не пипай“. Тогава вече се отпусна, още не знаех, че изпада в кома и ми сподели, че винаги е искал да бъде цирков артист и мрази образа си на мъдър старец. Каза ми и едно изречение, което записах: „Знаеш ли, не искам паметници, след двеста години искам да ме има в телефонния указател на Ваймар."

Разказа ми и за своята любима Гретхен. Тогава разбрах, че той е нормален човек. Влюбеността те прави нормален и най-вече неслучилата се любов. Вие представяте  ли си Ромео и Жулиета след трийсетгодишен брак?

И друго ми каза старият Волфганг „Слушай детето Волфганг и никога не слагай финал. Дори и Дон Жуан не е завършена. И не се обръщай назад. Не прави като Орфей.“ После бавно излезе от стаята, слезе по стълбите, отвори вратата към "Фрауенплан" и застана на площада пред къщата.

Снегът го покри като пелена и тялото му бавно и величествено се втвърди.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.