Майната ти, Марс!

Случайно или не, НАСА откри вода на Марс точно навреме за премиерата на „Марсианцът“. Може бе не е толкова невероятно американската космическа агенция да забави малко оповестяването на откритието си, за да удари едно рамо на филм, който определено прави много за засилването на интереса към нейната дейност. Във всеки случай тази версия е много по-вероятна от параноичната реакция на онези руски медии, които видяха в научното съобщение опит да бъде залят с вода медийния блясък на Путин от трибуната на ООН.

С вода или без, дори в сравнение с най-недружелюбните части на Афганистан (там, където талибаните се бият с Ислямска държава, която се бие с НАТО, която се бие с Ал Кайда, която се бие с правителството, което се бие с талибаните и т.н.). Марс си остава доста враждебна територия. На първото място може да убие всеки, а на второто – всичко – гладът, студът, липсата на кислород или наличието му, радиацията, лошото време…

Историята започва с една перфектна буря, която слага принудителен и преждевременен край на американската мисия „Арес 3“ на Червената планета. По време на спешната евакуация един от астронавтите е сметнат за мъртъв и е изоставен от екипажа. Макар и ранен, Марк Уотни (Мат Деймън) се оказва все още жив. Само че шансовете му да се прибере у дома са – меко казано – нищожни. Той няма връзка със Земята, нито с екипажа на „Арес 3”, но дори и да имаше, за пристигането на помощ са необходими 4 години. А Марк разполага с храна за няколко месеца и с база, предвидена да издържи 30 дни…

Марс е страховит противник, но и Марк не влиза във войната „с голи ръце“. Първо, той има достатъчно решителност, за да заяви „Майната ти, Марс! Аз няма да умра тук“ право в червеното лица на планетата, която се опитва да го убие. Освен това разполага със сериозни научни познания, съобразителност, смелост и чувство за хумор, благодарение на които скоро ще реши най-спешните си проблеми и ще преодолява отчаянието от самотата. Но Марс упорито ще му предоставя нови и нови смъртоносни предизвикателства…

Режисьор на „Марсианецът“ е Ридли Скот – автор на два емблематични филма за научната фантастика – „Пришълецът“ и „Блейд рънър“. На 78 години прочутият режисьор се връща отново към жанра, за чието оформяне има голям принос, но с един по-различен филм, в който научната част доминира над фантастичната. 3D-филм, събрал най-доброто от „Корабокрушенецът“ с Том Ханс и „Аполо 13“, плюс малко гоненица из космоса в стила на „Гравитация“.

За да разкаже убедително за войната „Марк срещу Маркс“, на Скот му помагат Джесика Частейн, Джеф Даниълс, Чиуетел Еджиофор, Майкъл Пеня…, но най-много, разбира се, Мат Деймън. Като актьор той е напълно в състояние да задържи съвсем сам вниманието на публиката за два часа (макар че в „Марсианецът“ не му се налага). За него не е проблем и да представи цялата гама от чувства – от решителност до отчаяние през самоирония и гняв – без да никакви следи от патетичност или излишно героизиране.

Филмът е базиран на едноименния бестселър, написан от Анди Уеър. Историята се развива в близкото бъдеще, след около 12-15 години, и почти всеки научен аспект е реалистичен и подкрепен от съвременната теория. С едно изключение: при много по-ниското атмосферно налягане на Марс в сравнение със Земята, описаната от Уеър страховита буря е невъзможна. Уеър споделя, че е имал нужда нещо да принуди астронавтите да напуснат планетата, затова си позволил известна свобода на действие. Но в по-голямата част и книгата, и филмът се стараят да се придържат до научните факти. Специалисти от НАСА са били консултанти по време на снимките, а агенцията е дала официално разрешение нейното лого да се използва в екипите на героите.

Но въпреки това между книгата и филма има някои сериозни различия… Няма как да говорим за тях, без да ви развалим удоволствието от изненадата.

Площад Славейков