Разбира се, че състраданието е сантиментално чувство. Ментално е в основата на тази емоционална проява. В дълбочина това е положително цветно и човешко качество. Когато човек не е достатъчно умен, той решава бързо, грешно и емоционално.

През изминалата седмица водещите журналисти в електронните медии се проявиха като инфантилни копипейстмени. Такава гимнастика падна с изявлението на Синода и селското парти на ДПС, че нормалният зрител се отврати от тази тавтология. Така и не разбрахме разликата между бежанци и мигранти, а дори и изпеченият в риториката говорител на Доган не беше екзактен и не се държа релевантно на темата „Чия е тази песен“. Иначе суспектният към словоблудство господин не беше интактен в своето изявление. Не може да се отрече, че бялата шапчица и поведението му на наблюдаващ от шасито бяха умилително инфантилни, но в политиката така трябва. Двете големи ефирни телевизии излъчиха около 17 мига от предизборната седянка в калта. И какво от това? Това е по-малко важно от Енергетиката и цените за гражданите, и монопола върху светлото и топлото за нас.

Ако Шекспир беше турски автор, щеше да напише „Много гюрултия на хакерне“. Иначе много шум за нищо. Без да крия своето неуважение към Борисов, мога да кажа, че той обяснява бавно и внимателно, че „гореща точка“ няма. Така наречените журналисти 5 дни си заработват заплатите в обговаряне на несъществуващи факти. Отвратен от сутрешни новинарски блокове, желая да видя водещите във ВИП или БИГ Брадър, където им е мястото. Място за хора с амбиции да са известни и да им плащат за това, че се излагат пред камерата.

Съжалявам, всеки има нужда от пари, но трябва да избира почтен начин да ги заработи. Както можем да предположим, подобно позитивно послание виси в един бар в Оклахома: “Не стреляйте по пианиста, той толкова може!“   

А моят приятелски съвет към Хекимян – повече библиотека, по-малко фитнес.