За съжаление, отговорът най-вероятно е „не“. Вариант за оптимисти е „не веднага“.

Но нека кажем нещо друго: няма вариант, абсолютно безсмислено, безумно, мързеливо и идиотско е толкова години държавата да повтаря как НЕ може да се справи с това или онова. Поради ексклузивното й право да променя закони.  

Дискусията за пътните джигити избухна от професионалния „избухвач на дискусии“ – Бойко Борисов, който сложи проблема на масата. Някои от неговите идеи звучаха, как да кажа... трогателно чистосърдечно. Като тази да се обявява за предумишлено убийство смърт, причинена при ПТП след употреба на алкохол. Това просто няма да стане, освен ако не дойде военна хунта.

Истината е, че не вярвам и някой да влезе в затвора „от 2 до 8 г.“ за това, че е организирал пътна гонка и се е снимал - едно от новите предложения.

Има и такива екзотики „на ръба“ като идеите на КАТ всичко да се набутва още и още в Наказателния кодекс, докато някой ден неработещ заден ляв мигач стане престъпление от общ характер.

Дори и това е поправимо – излиза, че главният прокурор в един сравнително тактичен тон обяснява кое е просто... семпъл поглед върху законотворчеството.

Истината е една. Всъщност две. Първата абсолютна аксиома е, че колкото на по-ниско ниво в развитието си е един хомо сапиенс, толкова за него парите имат по-голямо значение. Просто го удари го по джоба (ако не е за затвор, разбира се)! Там най-много го боли.
Прибери му голфът, да видим с какво ще се ръчка. И затова все по-усилено вървим след разпалването на дискусията към отнемане на регистрации и други подобни.

Преди време един приятел от САЩ ми каза следното: имам една глоба от 500 долара, ама вече е 2000. Викам – егати лихвеният процент! А той: не бе, просто като не съм отишъл да я издължа в срок, тя вече става собственост на частници. И те се оправят как да ми вземат не 500, а 2000. Простичко нали? А „момчетата“ към частните съдия изпълнители си търсят работа, не се съмнявате, нали?

Франция ограничи пътния си травматизъм с драконовски глоби по 2000 -10 000 евро. Да, но тук идваме и до втората тема - в комплект с максимална автоматизация на процеса на глобяване, т. е. - първо се застраховаме срещу „И кво прайм ся?“.
Втората тема е тази - скокът по вертикала на законните санкции мигновено води до скок на разценките на подземните.  

КАТ се бори като лъв години наред да му дадат процент от това, което си „изработва сам“ - процент в бюджета за перо "нова техника". Което пък на свой ред щеше да донесе още глоби и по-малко човекочаса престой в храстите.  После се бори поне да има право да отказва услуги на тия с „вересиите“. Нали се сещате, че тези неща ги знае и патрулният, който не вижда как да се мотивира, а и вас да мотивира да наливате заедно пари в централния бюджет. От "неговите пари", както гласеше един виц за митничар...

Всички чакат на НАП. Обаче НАП сигурно трябва да събира и вересиите от свещи на Светия Синод.

Сещам се и за един друг приятел, който казваше за един много хитов чалга певец: „Тоя най-много може да ми спихне гумите на старото колело“. Та и тук така – има някакво начало. Продължи ли се по смислен начин – а поне някакви насоки има, – може пък вярно да му спихнат някоя гума.