Красивата касапница в кървящата къща

ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ

„Пурпурния връх“ е новият филм на отличния, понякога гениален, но винаги мрачен мексиканец Гилермо дел Торо (разпространителите от „Форум филм България“, може би правилно, са нарекли ГиЙермо дел Торо). Той е автор на шедьовъра „Лабиринтът на Пан“, някои великолепни филми, като „Кронос“ и „Гръбнакът на Дявола“, други – касови първенци като „Блейд 2“ и „Хелбой“, както и няколко заглавия, които вероятно не би искал да си спомня.

В „Пурпурен връх“ Едит Кушинг (Мия Вашиковска) е дъщеря на заможен гражданин на Бъфало, Ню Йорк, от ХIХ век, мечтаеща да стане писателка. Но не като романтичната Шарлот Бронте, а по-скоро като Мери Шели. Младата жена е отгледана от баща си, а от майка ѝ – починала в ранното ѝ детство, е останал само блед спомен… И един призрак, който изглежда доста ужасяващо с почерняла си, полуразложена от чумата и следсмъртното гниене плът.

Но призракът не се появява, за да да плаши момичето, а да го предупреди „Пази се от пурпурния връх!“, както би направила всяка загрижена майка, реална или призрачна. Едит е написала разказ (с призраци) и се опитва да го издаде, въпреки че всички я съветват да се пробва в някой „по-женски“ романтичен жанр, когато в града пристига чужденец-предприемач в търсене на капитали.

Томас Шарп (Том Хидълстън) е млад, но мистериозен, красив, но обеднял, британски благородник… И Едит с изненада установява, че в сърцето ѝ, освен за призраци, има място и за романтика. Това, че заедно с Томас постоянно пътува и леко странната му сестра Лусил (Джесика Частейн) не изглежда сериозен проблем.

Проблемът е в бащата на Мия, който изпитва силни съмнения, дали г-н Шарп е подходящ за дъщеря му. Но, както казва един от най-опитните престъпници на ХХ век – няма човек, няма проблем. Така че проблемът е решен, младите вече спокойно могат да се вземат и да заминат за новия си дом в изненадващо студената Англия, където ги очаква фамилният замък.

В тази история замъкът има роля, не по-малко важна от останалите герои. Той е истински, а не бутафорен, но е на косъм от превръщането си в куп автентични руини от Средновековието. В покрива зее огромна дупка, заради която през есента в голямата зала се пълни с листа, а през зимата – със сняг.

Замъкът изглежда в предсмъртна агония, кърви отвсякъде (с червеникава всепроникваща влага, но още диша през всичките си дупки и пробойни) и се опитва да крие страшните тайни на семейството. Безуспешно.

В образа на Шарп се превъплъщава Том Хидълстън – актьорът, който блесна с ролята на Локи в „Отмъстителите“. Сестра му Лусил има крайно порочна и откачена роля, която Джесика Частейн играе с видима наслада, освободена от бремето на Оскаровите очаквания. Мия Вашиковска се завръща във фокуса на общественото внимание (у нас) за първи път след ролята на Алиса във филма на Тим Бъртън от 2010 г.

Общото между почти всичките филми на дел Торо – дори и по-слабите, е прекрасно-болното му въображение, способно да роди ражда светове и създания, които едновременно ужасяват и възхищават. Така стоят нещата и в „Пурпурният връх“, който определено не е с сред най-силните постижения на режисьора, но в никакъв случай не е и разочарование. Защото филмите на дел Торо са като пиците – както и да е направена, една топла пица винаги добре дошла.

, Площад Славейков