Населението на България се топи със скорост от 4,44 души в час. Това показват данните за демографските процеси у нас през 2013 година на Националния статистически институт. 

През края на миналата година у нас са живели 7 245 677 души. За година хората в България са намалели с 38 875 души. Това е повече, отколкото всички граждани в областен център като Търговище например.

Негативните тенденции в демографията на България се задълбочават и влияят все по-силно върху всички основни системи на обществото - икономика, образование, здравеопазване.

Населението застарява. Оттук естествено следват все по-ниска раждаемост и висока смъртност, която не може да се компенсира с увеличението на средната продължителност на живота.

Бастунът - бъдеще на нацията

Към края на 2013 г. всеки пети човек в България е на възраст над 65 години, показва статистиката. В Габрово и Ловеч една четвърт от хората попадат в тази възрастова група, но най-застарялата област в страната е Видин. Там почти 30 на сто от хората са над 65-годишни.

Децата под 15 години вече са по-малко от милион. Точният им брой е 996 144 или 13,7 процента от населението. Малко по-благоприятно е съотношението само в Сливен, където децата са 17,8%. Обяснението защо е така може да се търси в значително по-високата раждаемост при ромите в сравнение с останалите етноси у нас. В Сливен има голяма общност от това малцинство.

България е на второ място в ЕС по най-малко млади хора. Пред нас е само Германия, където делът на децата под 15 години е 13,1 на сто.

Средностатистическият българин вече е на 43 години и нараства с всяка изминала година. 

Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2013 г. е 4 472 хил. души, или 61.7% от цялото население. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с над 33 000 души, или с 0,7% спрямо предходната година.

Кой ще работи?

Най-плашещи за трудовия пазар в България обаче са данните от т. нар. Коефицент на демографско заместване, който измерва съотношението между хората влизащи в трудоспособна възраст към тези, които предстои да излязат в пенсия. В момента на мястото на всеки 100 нови пенсионери идват едва 62-ма нови работещи.

Дори и през 2001 година, когато негативните демографски тенденции бяха започнали, на мястото на 100 пенсионери идваха 124 нови работещи. В момента най-страшно е положението в Габрово. В столицата на шегобийците на работодателите никак не им е до смях, когато си търсят нови кадри - на мястото на 100 пенсионери идват едва 46 младежи.

Децата майки

Все повече се увеличават случаите на раждания, при които и младата майка всъщност е дете. През 2013 г. броят на децата, родени от майки под 15 години е 298. Тези случаи са се увеличили с около 30 процента в сравнение с предходната година. Статистиците отчитат ръст и на ражданията на жени на възраст над 40 години. Такива са били 1208 новородени през 2012 г., а за м. г. броят им достига 1276.

По няколко накуп

През м. г. ражданията на близнаци в българия са били 1100. А случаите, когато радостта е била умножена по три са 17, показват още данните на НСИ. През годината са се родили общо 66 578 деца.

Кой е Менделсон?

Данните на НСИ показват и че след 1991 г. рязко се увеличават извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18,5% през 1992 г. на 42,0% през 2001 г. и на 57,4% през 2012 година. Миналата година обаче е поставила нов рекорд. Броят на живородените извънбрачни деца е 39 375, или 59,1% от всички живородени. 

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства сред младите хора, обясняват статистиците. За 69,9% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачни раждания в областите Видин (76,4%), Ловеч (74,9%) и Монтана (73,8%). 

Повишаването на извънбрачната раждаемост е характерно за повечето страни в Европейския съюз, но ние сме на първо място. Сред останалите евродържави най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония - 58,4%, и Словения - 57,6%, а най-нисък - в Гърция - 7,6%.