Ния Караджова

За пореден път в последните десет години Алма матер делегира на хуманитарист правото да решава съдбата й. Изборът на проф. Анастас Герджиков за ректор на Софийския университет бе донякъде предизвестен.

Дни преди Общото събрание, което трябваше да гласува новия университетски ръководител, се говореше, че начело на университета ще застане професорът по класически филологии. За разлика от опонента си проф. Тони Спасов, смятан за човек на президента и ползващ се с по-тясна политическа и вътрешна подкрепа (предимно от преподавателите по природни науки), зад Герджиков стои по-широк гръб - по-шарен и в политическо отношение, и по отношение на факултетите, които го подкрепиха.

Той обаче е и по-диалогичен, има и по-голям управленски опит – като заместник-министър на образованието по времето на НДСВ и като шеф на фонд „Научни изследвания“.  След неговото освобождаване от фонда новият управител Емил Хорозов изнесе данни за неправомерно разпределени средства, изтекли към определени проекти и хора, за които отговорност би трябвало да носи Герджиков. В действителност обаче и четирите акта срещу него впоследствие паднаха в съда.

Герджиков идва на поста в момент, когато Софийският университет е сериозно разклатен финансово. Той има натрупани задължения за данък сгради и такса смет, дългове към НАП, макар и само около 280 000. Студентите намаляват, а мястото му в поне една международна класация слезе надолу. От Герджиков се очаква да издърпа университета от дупката, в която е попаднал, и да промени начина, по който се управляват парите на Алма матер.

Проф. Анастас Герджиков

Още преди да бъде избран, той обеща на университета всяка година да качва с по пет милиона бюджета му. И това само на пръв поглед изглежда неизпълнимо. В действителност новият ректор застъпва на поста в момент, когато държавата развързва кесията за университети, които са на челни позиции в българската рейтингова система.

СУ е на 21 първи места от общо 24 направления, в които обучава, и дори само заради това тези пет милиона годишно вероятно са му вързани в кърпа. Още догодина той ще получи милион отгоре, а през 2017 г. вече 40% от субсидията на университета ще идва само по линия на качеството. През 2018 г. това ще бъдат половината от парите му. Следователно идеята на Герджиков далеч не звучи неизпълнимо – парите ще дойдат и оттам, че държавата възнамерява да ореже приема в други университети, които са на последните места в рейтинга и да ги преразпредели към тези в челната класация.

Другата посока, от която се очаква в университета да влязат средства, е новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Всъщност битката за университета бе толкова голяма, точно защото идва период, в който към него ще потекат значителна част от европейските средства, предназначени за научна дейност.

Най-много от тях ще бъдат давани на трите или четири центъра за върхови достижения, които ще бъдат създадени в държавата. Логично е да се мисли, че един от тях ще е Софийският университет, като се има предвид, че все пак в научно отношение той е далеч пред останалите ни висши училища, 18 от които дори не са помирисвали наука. Публикациите на учените от СУ са най-цитирани в международните бази данни – говорим особено за специалистите по физика и химия.

Всъщност неотдавна на директен въпрос дали би взел опонента си Тони Спасов в екипа си, Герджиков отговори, че най-подходящият пост за него е да оглави този център. Парите, които ще влязат в него, ще бъдат в пъти повече от целия бюджет на СУ, отпускан досега.

Що се отнася до назначаването на финансов мениджър, който да управлява парите, тук Герджиков има подкрепата на заместник-министъра проф. Николай Денков, който отговаря за висшето образование. Нещо повече, министерството вече подготвя такива текстове, според които финансовият мениджър на един университет ще разполага с повече власт, въпреки че формално ще бъде подчинен на ректора. Той ще има правото да блокира решения, които не са финансово издържани или, по негово мнение, не са добри за бъдещето на университета.

Всъщност Герджиков се ползва с доста широката подкрепа на МОН, за разлика от периода, когато министър бе Сергей Игнатов и Софийският университет бе в „девета глуха“. В известен смисъл след затягането на коланите, настъпило през втория мандат на Иван Илчев не без помощта на държавата, Герджиков ще се радва на глътка финансово охолство.

Друг е въпросът как ще бъдат похарчени тези пари.