БАРБАРА ВЕЗЕЛ,

ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

Ислямският и културен център в Брюксел се намира в парка "Сенкантенер" в центъра на града. Това е най-голямата джамия в белгийската столица. Тя е само на няколко минути път от сградата на Европейската комисия.

"Ние изразяваме нашата дълбока тъга. С мислите си сме при французите и семействата на жертвите", казва имамът Мохамед Ндиайе в началото на пресконференция, свикана от Ислямския център. Нейната цел е да се опровергае схващането, според което джамията била средище на салафизма и била допринесла за радикализирането на белгийските мюсюлмани. Пред журналистите имамът изброява на перфектен френски многобройните дейности на храма: освен молитви там се провеждат курсове по арабски език, както и курсове за деца за изучаване на Корана. В Ислямския център се състоят освен това срещи с представители на ЕС и с белгийските граждани. Там се обучават и имами. Ндиайе описва джамията като институция, която е тясно свързана с живота на белгийското общество и която с всички сили стимулира разбирателството между различните култури.

Главният имам Абделхади Сеуиф допълва на арабски, че ислямът е религия на мира и милосърдието и няма нищо общо с терористичното насилие като това в Париж. Директорът на Ислямския център Джамал Моменах, който е саудитец, също не желае джамията в Брюксел да бъде свързвана с радикалните ислямисти в Моленбек. Тези хора не разбирали правилно исляма, казва той и допълва, че във всяко голямо семейство в крайна сметка имало и хора, които понякога вършат лоши неща. Моменах демонстративно избягва да отговори на въпроса защо уважаваната мюсюлманска институция не се е опитала да окаже влияние на отдавна известните ислямистки проповедници на омразата от квартал Моленбек. Вместо това директорът казва само, че всеки сам отговаря за действията си. И той говори на арабски, макар че от три години живее в Брюксел. Главният имам Сеуиф пък живее в Белгия от 2004 година насам.

И двамата твърдят, че богослуженията на арабски език не стимулират създаването на паралелно мюсюлманско общество, защото всичко така или иначе се превеждало и на фламандски.

Пактът на Белгия със саудитския крал

 

Положителната картина, която рисуват двамата имами, влиза в противоречие с редица критични материали, появили се в различни медии. Само няколко дни преди атентатите в Париж, френският "Либерасион" писа, че джамията в центъра на Брюксел от 30 години насам е свърталище на салафити, което стимулира разрастването на тяхното влияние в обществото. Вестникът цитира ислямоведа Мишел Приво, според когото идеологията на салафитите е силно разпространена сред мюсюлманите в белгийската столица. Приво твърди още, че мощното ислямистко влияние е внесено от Саудитска Арабия. "В това отношение белгийските власти от 30 години насам си играят с огъня", изтъква той.

Голямата джамия в центъра на Брюксел се финансира от Световната ислямска лига, чиито пари идват главно от Саудитска Арабия. Изграждането на храма започва през 1967. По онова време Белгия е в криза. Държавната хазна е празна, а страната търси възможности как изгодно да купува петрол. Тогавашният монарх Бодуен сключва сделка със саудитския крал Фейсал Ибн Абд ал Азис ал Саид: в замяна на изгодните доставки на петрол, Белгия предоставя на саудитците за 99 години правото да ползват ориенталския павилион в парка Сенкантенер, останал там от едно световно изложение.

Освен това белгийският крал предава на саудитските си приятели и грижата по обучението на имамите, от които навремето страната се нуждае с оглед на нарастващия брой мигранти от Африка и Магреба. Това на практика развързва ръцете на саудитската кралска династия да разпространява идеите на салафизма и в Белгия.

Скандалът от 2012-а година

 

През лятото Уикилийкс разкри една тъмна страна от историята на джамията, която влиза в противоречие с уверенията на официалните й представители, че се ангажират в името на мира и разбирателството между народите. От разкритията стана ясно, че през април 2012 белгийското правителство е уведомило саудитския посланик в Брюксел за проблемите, които създава директорът на джамията Халид Алабри.

"Неговите проповеди бяха салафитски, антиизраелски, антизападни. Той твърдеше, че салафизмът е по-важен от всичко останало", разказал един очевидец пред белгийските медии. Речите на Алабри явно са били толкова радикални, че са стреснали дори управляващите в Белгия. В резултат на това Алабри тихомълком е изтеглен от страната.

"Изпълнителният съвет на мюсюлманите в Белгия" от години насам се чувства притиснат до стената от офанзивната дейност на саудитската джамия в Сенкантенер. Имамите на останалите джамии, които са по произход мароканци, разказват, че дори правителството в Рабат изразявало недоволството си от засиленото влияние на салафитите.

Белгийският журналист и експерт по тероризма Клод Моник твърди, че големият либерализъм на белгийците по отношение на свободата на мненията ги е накарал в продължение на десетилетия да толерират разпространяването на радикални учения. Той разказва, че в същото време политиците в страната се стараели да запазят социалния мир, затова и не подхващали конфликт с имигрантите. Сега обаче ще е трудно да се наваксат пропуснатите години за борба срещу радикалния ислям, убеден е Моник.