Взаимното недоверие между Русия и НАТО начело със САЩ, нарастващо на фона на сирийската и украинската кризи, връща атмосферата на Студената война свсички нейни атрибути, включително заплахата от ядрен удар.
Това пише специализираното издание "Политико", като цитира Брус Блеър - изследовател от от Училището за международни отношения "Удроу Уилсън" към Принстънския университет, подполковник от резерва и експерт по ядрената сигурност.
И Вашингтон, и Москва поддържат своите командни постове и стотици стратегически ядрени бойни глави в състояние на повишена бойна готовност. Тази практика продължава по инерция. В годините на Студената война двете държави избраха тактиката на изстрелването по тревога. Тя дава възможност да бъдат задействани собствените стратегически сили, преди да бъдат поразени от ядрените ракети на противника.
Като се има предвид, че продължителността на полета на ракетите е от 11 минути до половин час (11 минути за изстрелване от подводниците, патрулиращи край вражеския бряг, и половин час за ракетите, летящи от единия край на планетата към другия), решението за изстрелване по тревога трябва да бъде взето под огромен психологически натиск и в условията на цайтнот.
"Това е по-скоро механична игра по предварително подготвени сценарии", смята Брус Блеър.
Според някои от сценариите след оценка на данните на системата за ранно предупреждение за ракетно нападение (3 минути) президентът на САЩ изслушва 30-секунден доклад за варианти за ответен ядрен удар и последиците. Той разполага само с няколко минути, за да избере един от тези варианти. Минутите са в най-добрия случай 12, а обикновено са от 3 до 6.
Времето от получаването на заповедта до непосредственото изстрелване при американците трае само 1 минута, твърди Блеър. Той е служил във военновъздушните сили на САЩ като офицер за контрол на изстрелването на междуконтинентални балистични ракети. Продължителността на заповедта е колкото едно туитване в интернет. След това екипите, обслужващи ракетите, изпраща краткотраен поток от сигнали. Така мигновено се включват двигателите на неколкостотин наземно базирани ракети. Блеър е практикувал всичко това стотици пъти.
За последен път САЩ имали възможност да прибегнат до ядрено сдържане през 1973 г. Държавният секретар Хенри Кисинджър и екипът му повишили нивото на глобална ядрена заплаха по време на поредната арабско-израелска война. Съветските ръководители трябвало да бъдат предупредени, че е по-добре да не се намесват с войски на страна на обкръжената египетска армия.
Стандартната парадигма за взаимно ядрено сдържане, основана на нанасянето на ответен удар при задействането на тревога, е рискова конструкция, смята Брус Блеър. Командният пункт на американската система за ранно предупреждение получава най-малко веднъж дневно данни. Това позволява да бъде оценявана ситуацията и да се разбере дали има наистина тревога или сигналът е фалшив. Операторите имат три минути от постъпването на сигнала, през които да направят предварителна оценка и да уведомят върховното командване.
В историята на Студената война е имало случаи на фалшиви тревоги, подадени от системите за ранно предупреждение.
Така например през 1983 г. съветският офицер Станислав Петров предотвратява потенциална ядрена война заради фалшив сигнал. Компютърът съобщава за изстреляна ракета от американска база.
В САЩ пък имало случай, при който тревогата е обявена за фалшива в момента, в който Збигнев Бжежински - съветник на президента (1977-1981) Джими Картър, вече е бил готов да информира държавния глава за започнала широкомащабна съветска атака.
Ако отношенията между Русия и САЩ отново се покачат до градуса на ядрена конфронтация от времето на Студената война, рискът от изстрелване по погрешка ще стане още по-голям, отколкото тогава, твърди Брус Блеър.
Рисковете стават още по-големи с появяването на киберзаплахите, смята експертът. Още повече, хората все още не разбират напълно характера на този вид опасност. По тази причина изглежда крайно неразумно руските и американските системи и днес да могат са изстрелват, а ядрените ракети да могат да излитат веднага, щом получат компютърните сигнали, чийто произход можге и да не бъде установен.
Като се има предвид, че този риск важи дори с по-голяма сила за други ядрени държави и че сдържането не е нищо друго, освен управление на ядрения риск, не можем да очакваме, че ядрените оръжия никога няма да бъдат използвани, заключава Блеър. Логично е да очакваме да видим използването им някъде по света, вероятно в контекста на ескалиращата криза в отношенията между две ядрени сили. Най-голямата опасност бе от конфликт между Индия и Пакистан. Не може да бъде изключен и сблъсък между Русия и САЩ.
Според Брус Блеър безспорно най-доброто решение е да бъдат изцяло елиминирани ядрените оръжия. Това обаче не може да се случи за една нощ.
Необходими са 7 мерки, които да отдалечат тази опасност. Те се съдържат в изготвен наскоро доклад на Комисията по снижаване на ядрения риск „Глобална нула“. Тя се оглавява от Джеймс Картрайт - бивш зам.-шеф на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, и посланик Томас Пикетинг. В нея влизат бивши генерали, адмирали, министри на отбраната и експерти по националната сигурност от целия свят, включително от всички страни с ядрено оръжие с изключение на Северна Корея.
Ето какви са мерките.
► 1. САЩ и Русия биха могли да се разберат за елиминиране на изстрелванията по тревога от своите стратегии. Те трябва незабавно да спрат изпитанията си, включващи изстрелванията на стратегически ракети на основата на данните от сензорите за ранно предупреждение.
► 2. Те могат да се разберат да спрат да държат в повишена готовност ракетите си чрез вземане на физически мерки като свалянето на ядрените бойни глави. Така времето между заповедта и изстрелването, което сега е минути, ще бъде удължено и ще трае дни. Като започнат с незабавното намаляване с 20 на сто на числеността на своите ракети, САЩ и Русия могат да се откажат напълно от тях през следващите 10 години.
► 3. Всички страни, които притежават ядрено оръжие, могат да се споразумеят да се въздържат от поставянето на ядрения си арсенал в повишена готовност с изключение на тези, които изискват постоянен контрол.
► 4. САЩ и Русия могат заедно с други ядрени сили да споделят познания, добри практики и технологии в сферата на сигурността и безопасността.
► 5. САЩ и Русия, може би заедно с Китай, могат да поведат усилията за забрана на кибератаките срещу командването, контрола на ядрените оръжия, комуникациите и мрежите за ранно предупреждение.
► 6. Мерки за изграждане на доверие биха могли да помогнат за намаляването на риска, който геополитическото напрежение по света може да ескалира.
► 7. И накрая, лидерите на САЩ и Русия заедно с експерти трябва да се консултират за възможните пътища за намаляване на риска, произлизащ от сегашното напрежение между двете страни. Трябва да бъде дадена възможност за подновяване на конструктивните двустранни дискусии по всички въпроси на сигурността.
Надеждата е, че по този начин ще бъдат премахнати опасностите, смята Брус Блеър.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни