Свалянето на руския бомбардировач промени посоката на войната в Сирия и доведе до преформулиране на политическия процес, който международните и регионалните играчи искаха да налагат. Сега вниманието им вече е концентрирано върху това да укрепят позициите си и да засилят подкрепата към съюзниците си на полето на военните действия.

Дори "Даеш", с която всички отидоха да се сражават, се превърна във второстепенна цел. Световните и регионалните сили сега се състезават да унищожат това, което остава от Сирия и нейния народ.

Русия, която твърдеше, че се цели в "Даеш", вече смени врага си и сега той е Турция. Путин и Ердоган изолират народите си един от друг и вече воюват с икономически средства.

Свалянето на руския самолет даде на Москва възможност да промени баланса на силите в Сирия.

Първо, той отслаби ролята на Турция и на тези които я представляват там.

Второ, Русия увеличи и засили подкрепата си за Башар Асад. Путин прави всички възможно да преувеличава свалянето на самолета и да представя случката като турски заговор и капан. Той си отмъщава на Анкара и съюзниците и като бомбандира райони, където живеят сирийските тюркмени и където действа умерената сирийска опозиция.

Ентусиазмът на Русия за директен военен сблъсък намаля, нейната единствена цел е да размести военната карта, възползвайки се от гнева на французите и нерешимостта на Вашингтон и неговите западни съюзници. Путин се възползва от политическата пушилка от свалянето на самолета, за да промени политическата визия за Сирия, очертана на срещата във Виена. Той не отговори директно на турската провокация, за да не въвлече НАТО в този конфликт и за да попречи на плана на Ердоган за Сирия.

Москва печели Франция на своя страна.

Това пролича от изказванията на външния министър Лоран Фабиюс, че Париж е готов да приеме в коалицията да бъде включена сирийската редовна армия след прилагането на преходно политическо решение.

Дивидентите, които получи Москва през последните няколко дни, надминаха всички очаквания. Русия изобщо няма нужда да си отмъщава военно на Турция за сваления самолет. Сега Путин става по-нагъл в оказване на подкрепата си за режима на Асад. На пресконференция със сирийския външен министър Уалид ал Муалим, Лавров бе много по-ясен от всякога в подкрепата на Русия за сирийския режим и вече намеква за участието на Турция в подкрепата за тероризма.

Въпросът е ще приеме ли Турция всичко това или тя има инструменти за обезсмисляне на спечелените от Москва дивиденти.

Каква позиция ще има НАТО по-нататък по отношение на монопола на Русия над сирийския проблем?

Ще продължи ли Вашингтон да се ограничава с опровергаването на руската версия за свалянето на самолета?

И не на последно място, дали Вашингтон е неговите съюзници искат да въвлекат Русия в по-дълбока намеса в сирийското блато. Трудно е да се каже със сигурност дали всичко това е възможно да се случи, но това което със сигурност ще стане, е, че сирийският народ ще преживее много по-голям ад отколкото това което се случва през последните четири години.

А тероризмът ще бъде по-силен и по-брутален.