Той стана тази седмица на 80 години. Този късоглед присмехулник, неврастеник и винаги учуден от себе си  дребен нюоркчанин. Мисля, че като някакъв Питър Пан той остаря без да порасне. Най-малкият от братя Маркс. Аз и моите приятели, родените през 60-те го открихме едновременно и независимо един от друг. По-късно нашата пристрастеност към неговото чувство за хумор ни събра в разни общи проекти.

Когато видяхме „Вземи парите и бягай“, „Любов и смърт“ и прочетохме „Ако импресионистите бяха зъболекари“, всички бяхме радостно изумени от този внезапен гейзер на остроумие и екзистенциализъм. Ако сравним соцхумора и сатира по това време и новия свят на мислене, който открихме, сравнението беше между глава лук и прекрасна ароматна ягода. Тогава чухме и за автоирония и за Фройд. Усетихме как човек може да жонглира със съдържанието и формата, умно, смешно,  талантливо и свободно. Някой бе отворил прозореца на спарения сутерен на соцобщежитието, в което живеехме.

Затова аз и моите приятели те обичаме много, мънички Маестро.


Световните открития
(по Уди Алън)

Световните открития винаги са ставали случайно. Както често се получава в живота, много пъти невероятното ни се струва очевидно, а очевидното - невероятно. Каква е разликата между двете, можем да разберем с помощта на следния елементарен пример. Ако един човек влезе чисто гол в една баня, това е очевидно, но ако тази баня е две пресечки по-надолу, това вече е невероятно. Така е и с откритията. За жалост отдавна всичко е открито, дори и Антарктида (затова тя изстива и става ледена пустиня) и за нас, съвременниците, остават само някои дребни ежедневни открития. От време на време на някого му откриват бъбреци или киста. Той, самият обект на откритието, не знае това, но един хубав ден в дома му влиза полиция със специално служебно куче, което души предпазливо, в резултат на което още едни бъбреци са открити. Но това не е повод за монумент в Генуа, а не съм и чувал някъде да се чества 200 години от подобен факт. Въпреки че Колумб открива по погрешка Америка. Някакъв моряк забравил нокторезачката си на компаса и курсът към Индия бил отклонен.
 

Заблуден домакин открива топлата вода, обърквайки цветовете на кранчетата, макар че лично на мен повече ми допада версията с търкане на две кранчета едно о друго. Та нали огънят е възникнал чрез търкане, а Прометей е измислен по-късно от някоя застрахователна компания. Не мога да отмина и закона на Архимед за „тяло, потопено във вода...". Всичко е въпрос на късмет, защото, ако вместо за вана, той си беше взел билет за душкабинка, закон нямаше да съществува. Да не говорим, че не е известно откритие, свързано с теляците. Ежедневно хиляди хора правят дребни открития, но те не остават в Историята по понятни причини, защото, съгласете се, пърхота, който откривате по реверите си, не може да свети като крушката на Едисон. Иначе той щеше да си открие пърхот, а не безсмислената крушка. С пърхота е свързан и един любопитен факт. Това е най-оригиналният начин, открит досега, за пренасяне на наркотици. Ето как става това - лицето трафикант поръсва главата си и другите окосмени части с прахообразния наркотик и под формата на пърхот го прокарва през граница и на уреченото място го изтърсва обратно. Но този начин също не е съвършен, защото с годините човек оплешивява.

Другото откритие, което винаги ме е изпълвало с подозрение, е това на Северния полюс - дотогава смятан за Южен: независимо един от друг Скот и Амундсен разкриват измамата. Скот тръгнал за тютюн, но обърквайки се в зимната вечер, се оказва заобиколен от кучета и шейни с национално знаменце в ръка. От своя страна Амундсен търсил загубената си ножица и увлечен в търсенето, също се натъкнал на Северния полюс, но тогава възниква мистериозният въпрос къде е Южният такъв, как изглежда, с какво се храни и кой е любимият му композитор. По-късно за по-голямо удобство двата полюса са поставени в херметична кутийка, за да не се разбягат по родните си места. Кутията е наречена компас.

Не всички открития са полезни, разбира се. Към лошите може да добавим откритието, че ви липсва портфейлът, както и тези на атомната бомба и динамита. И все пак, ако откриете нещо, първо разберете дали то има смисъл, за да не попаднете в омагьосан кръг като неизвестния откривател на вечния двигател. От 10 години той се върти в кръг (качен на своя двигател) около сградата на ООН. Досега никой не може да разбере как се казва той и какъв е принципът на перпетуум мобиле. Просто никой не може да спре този човек, за да открие тайната му. Поне засега.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.