Ами ако утре...

Една лоша новина

В България нито една институция не прави подробни предвиждания за сценариите от близкото или по-далечно бъдеще. „Никой не прави подобно нещо и не би могъл да прави, защото в България не съществува функциониращ политически елит, който да е гръбнакът на държавата", констатира директорът на Института за регионални и международни изследвания Огнян Минчев.

Според него държавните институции се третират като „платформи, върху които могат да се реализират частни и групови интереси“. Това личи често и по поведението на управниците – които и да са те. Бежанците ни изненадват, дъждовете ни наводняват, действията на Русия ни объркват, а всяко от тези събития е могло да бъде предвидено в някой от възможните сценарии. И тогава зимата да не ни заварва неподготвени.

„На нас бъдещето „ни се случва“, нямаме опит за анализ на бъдещето, поредица от сценарии, рамка от макро-тенденции, в които ние ще функционираме и трябва да взимаме решения. Това е голямата разлика с някои други държави“, коментира и основателят на консултантската компания „София Аналитика“ Владимир Шопов. Подобни анализи в България на теория се правят от специалните служби, рядко се е случвало, но и отделни президенти или премиери са опитвали да планират по подобен начин. „Но като цяло това не е в административната и политическа култура в страната. По-скоро става инцидентно и е доста повърхностно", добавя Шопов. Този тип планиране попада в хватката на поредния параграф 22. За бъдещето се замислят само стабилни управления, докато коалиционните и нестабилни решават задачи от всекидневнието. Но пък и няма как нестабилните да бъдат стабилни, ако няма общоприета линия, която държавата да следва. И порочният кръг ни задържа там, където сме.

Какво имаме

Освен различните служби и агенции, аналитичен отдел има и президентската администрация. Звеното се състои поне от политолог, икономист и социолог, които подготвят седмични и месечни брифинги по текущи въпроси. Разбира се, че отделът използва огромно количество анализи от институции на Европейския съюз и НАТО, както и от отделни партньорски държави. Екипът поддържа контакти с НСИ, БАН и университетите, използва и продукти на специализирани реномирани агенции.

"По отделни секторни въпроси работим при заявка за анализ с отделни тинк-танкове. Например с продуктите на анализаторски компании – Oxford Analytica, Jane’s, Stratfor, Economist Intelligence Unit. Използваме отделно за класифицирани брифинги и анализи информацията, която постъпва при държавния глава от Служба Военна Информация, Национална Разузнавателна Служба и ДАНС", обясни за Клуб Z ръководителят на звеното Павел Атанасов, който е и зам.-министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.

Ключовите думи в описанието на това, което прави аналитичният отдел при президента, са „текущи“ и „отделни“ случаи. Досега има само един опит за дългорсочен поглед. 

„През 2012 година звеното стъпи на резултатите от проведените съвети по „България 2020“ и с помощта на анализи от ЕС и НАТО за идентифицираните предизвикателства и възможности пред България в дългосрочна перспектива до 2030 година, стигна до трите големи теми пред нас – демография, технология, природни ресурси“, допълва Атанасов.

До каквото и да стигне като изводи този отдел, подобен документ не се превръща в основа за бъдещи политики. Най-малкото защото реалната власт е в отсрещната сграда – Министерския съвет.

"Когато се прави в президенството всичко „остава на хартия“, поради конституционния модел или липса на желание и способност на съответния президент да структурира обществен дебат и решения на ключови дългосрочни проблеми", обяснява проблема Владимир Шопов.

А как е там

Когато всеки американски президент влезе в Овалния кабинет за първи път, той заварва на бюрото си една не много дебела папка, в която са описани очакваните тенденции в следващите 10-20 години и факторите, които ще оказват най-силно влияние върху развитието на света. Съединените щати имат Национален съвет по разузнаване (National Intelligence Council), чието име вероятно заблуждава – той не е част от ЦРУ, макар че използва в анализите си и тяхна информация. На всеки четири години Съветът изработва доклад за глобалните тенденции, който на думи е предназначен за президента, но всъщност е публичен документ и всеки може да го прочете на сайта на институцията. През 2012 година е публикуван последният досега анализ „Глобални тенденции 2030“, който посочва кратко и ясно мега тенденциите - все по-голямо овластяване на индивидите чрез комуникации и образование, все по-трудно достъпни храна, вода и енергия, преминаване към многополюсен свят.

„Глобални тенденции 2030“ описва и потенциалните светове, в които ще му се наложи да взима решенията си Барак Обама. По един начин ще изглежда светът, ако Съединените щати се насочат към вътрешната си политика и процесът на глобализация се забави. По съвсем различен начин ще изглежда, ако Америка и Китай намерят допирни точки по ключови въпроси и създадат стратегическо партньорство. По трети начин ще изглежда, ако задълбочаващите се наравенства доведат до локални или по-мащабни избухвания. Разбира се, че няма рязка граница между различните сценарии и преливането между тях е естествено. Всичко това обаче е прилежно описано като възможно развитие и политическите планове имат на какво да стъпят.

Партньорите зад океана са стигнали и по-далеч – въпросният доклад съдържа и списък с „черни лебеди“ - онези събития, според Нисим Талеб, които идват неочаквано и променят всичко, а след това ти се струва, че всъщност е имало логика да стане точно така. Сред откроените преди две години вероятни „черни лебеди“ са глобална пандемия и още по-бързи климатични промени. Това напомня ли ви на нещо от новините от последните месеци? „Черен лебед“ е и бързо демократизиращ се, а дори и разпадащ се Китай. По същия начин е оценена и вероятността от разпад на еврото – тази тема все още не е забравена в новините. Дори евентуален разпад на Съединените щати е включен като сценарий, който може да не е много вероятен, но все пак е предвиден.

Футуролог ли?

Хората, които се занимават с подобни анализи за бъдещето, се наричат футуролози или футуристи. Първото може да напомня за астролози, а второто – за направление в изкуството, но истината няма нищо общо нито с едното, нито с другото. Това са изследователи, които систематично анализират възможните сценарии за бъдещето, движещите тенденции и рискове. Мариана Тодорова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН се занимава с тази дисциплина и амбицията й е да направи футурологията малко по-популярна дейност и в България. Била е част от администрацията на предишния президент и познава от първо лице липсата на стратегическо планиране в българската политика. Според нея, не толкова поради липсата на воля, колкото поради липсата на капацитет.

"Правят се само финансови и икономически прогнози, тъй като за това има специалисти. Работата на футуролозите обаче е комплексна и интердисциплинарна и такава компетентност не се заражда спонтанно. Ние анализираме източниците, моделите и причините за стабилността и промяната – била тя очаквана или неочаквана. Картографирането на бъдещето включва описването на всички възможни и вероятни сценарии в политически, социален, икономически, екологичен и всякакви други аспекти", обяснява Тодорова.

Футурологът посочва и конкретни фактори, които България не отчита в голяма степен – например презонирането на света от един към няколко полюса, бъдещата ролята на Турция, феномена Ислямска държава, дори и нови договорености в космическото право и позиционирането на космически оръжия, климатичните промени...

"Но не се обръща внимание и на мини трендовете, които са в състояние да променят глобалната картина. Например в избора за Обама критична роля са имали белите неомъжени жени кариеристи, които са от покрайнините на големите градове. Подобни връзки съществуват и в България. Така могат да се обяснят много феномени - популистки и националистически партии например“.

Амбицията на Мариана Тодорова е да организира и в България научна неправителствена структура по прогнозиране, така както подобни работят в много от развитите държави.

А междувременно...

Така времето минава, енергията отива в реакцията на всекидневни проблеми, държавата се носи по течението. Понякога се получава, по-често не се получава.

"Страна, която няма изградени очаквания за бъдещето на базата на научни прогнози е лишена от визионерство и мащабност. Наличните системи съществуват по инерция с тенденция към затихване или изпадат в колапс поради липса на планиране на процесите", поставя диагнозата Мариана Тодорова.

"На нас ни се случват събития и просто ги микро-менаджираме като реакция на кризи, не управление, а смекчаване на последствия. До следващия път", констатира същото и Владимир Шопов.

Според него партиите на власт нямат дългосрочен управленски хоризонт. Управленията са „от ден до пладне“, отклоняват, а не решават проблеми и нямат ангажимент към бъдещето.

"Това е вакуум и той бива попълнен от групировките на посткомунистическата олигархия", слага точка на описанието Огнян Минчев.

Тази история може би обяснява и следния парадокс – в последните години все по-често провеждаме избори, а все по-рядко имаме усещането за избор.

-----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през октомври 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.