Спирането на преките доставки от Русия за "Овергаз" предизвика притеснения за нова газова криза. Правителството влезе в ролята на спасител да не останат абонатите на частната компания на студено посред зима. А самата компания допусна, че ставаме свидетели на опит бизнеса на фирмата да бъде отнет. Какво точно се случва не е съвсем ясно. 

Клуб Z потърси мнението на експерта от Българския енергиен форум Христо Казанджиев. От 2002 г. до 2009 г. той е бил директор на дирекция в икономическото министерство. Специалист е по добив на минерални суровини.

 

- Г-н Казанджиев, търся ви по драмата с газа...

- Аз не мисля, че има драма. Има водевил.

- Защо е водевил?

- Водевил е, защото това е една "семейна история" между  много тясно свързани компании. Явно си имат корпоративни спорове и решават за уместно да ги решат по много радикален начин. Очевидно "Газекспорт" са стигнали до извода, че няма как да ги изчистят по друг начин и занимават българското общество. Въпреки че българското общество и българското правителство и законите ни са направени така че да елиминират едни такива стресови ситуации в енергетиката. "Овергаз" от своя страна предприема мерки, за да гарантира доставките за своите потребители като се свързва с обществения доставчик. Ролята на "Булгаргаз" е точно такава - да покрива дефицити и сривове в доставките. Някой просто използва ситуацията да си направи активен пиар в стил: "те провалят държавата, ние я спасяваме". 

- Говорите, че държавата си прави пиар, така ли?

- Именно, не мисля, че беше работа на министър-председателя да излиза с драматични изказвания пред обществото, да събира всички шефове на енергийни дружества. Процедурата е ясно разписана в Закона за енергетиката. "Булгаргаз" си знае много добре функциите. Вярно е, че има проблем, че тези количества не са били заявени, но се разбра, че нещата между "Булгаргаз" и "Газекспорт" са се урегулирали бързо, така че става дума изцяло за оперативен проблем, с който не е работа да се занимава правителството.

- Само за пиар ли говорим за цялото това упражнение.  Дали не стои и нещо друго, както намекват от "Овергаз"?

- Твърдението на "Овергаз", че се опитват да им откраднат бизнеса, вероятно се касае за разпределението на акционерното участие вътре в самата компания. С други думи - кой ще придобие контрола. Потенциалът да реализира този контрол е единствено на "Газпром", респективно "Газекспорт".

- Защо, нали сега "Газпром" се оттегля?

- "Газекспорт" не се оттегля от компанията. Оттегля се "Газпром" като добивна компания. "Газекспорт" като търговска компания няма собственост върху преносни съоръжения. Така че в случая сме свидетели на спор между акционерите вътре в самата "Овергаз". По мое лично мнение спорът е между "Газекспорт" и българските акционери. Така че това най-вероятно това са имали предвид от "Овергаз". Не мисля, че някой от България е тръгнал да краде бизнеса на фирмата, защото ми се вижда много нереално някой от страната ни, със скромните възможности на родния бизнес, да тръгне да се конфронтира с "Газпром" и "Газекспорт".

- А не може ли това всъщност да е договорено на държавно ниво Москва - София?

- Не бих казал, че Москва би си играла на такива варианти - да сменя акционерите в една компания под неин контрол поради факта, че това противоречи на нейната стратегия, която бе декларирана преди много години, която е достъп до крайните клиенти. Така че тактиката и стратегията е придобиване на всички компании, които дистрибутират руски природен газ. До каква степен това ще се реализира в България е въпрос на време.

- Възможно ли е цялата тази драма да е част от сценарий, в който да са и проекти като "Южен поток", хъба?

- Не мисля, че това конкретно с "Овергаз" да е част от цял сценарий. Възможно е, но е малко вероятно поради факта, че натрупалото се напрежение около Нова година е неприятно както за "Овергаз", така и за "Газекспорт",  който няма интерес да нагнетява напрежението. Не мисля, че трябва да търсим някакви глобални и геополитически игри. За мен това е вътрешнофирмена история, конфронтация между акционерите.

- А ние не знаем коя от страните е права - българските или руските акционери.

- Да, и не би следвало да ни интересува - особено на ниво държава. Правителството не трябва да се бърка.

- А защо се бърка?

- "Булгаргаз" има задължението да гарантира доставките за българските потребители. Така че тя не се набърква в отношенията между акционерите, а предоставя газ на "Овергаз", ползвайки доставките на "Газекспорт". Очевидно доставките се насочват към платежоспособни търговци и се елиминират неплатежоспособните. Може само да се предполага, че "Овергаз" има някакви сериозни задължения. Много експерти считат, че "Овергаз" има огромни задължения към "Газекспорт". Така в определен момент компанията е предявила претенции към тези вземания.

- "Овергаз" твърдят, че нямат такива задължения.

- Така твърдят. В края на краищата това са си техни взаимоотношения. България на ниво правителство не би следвало да не взема никакво отношение по този въпрос.

- Ако сте прав и има големи задължения на "Овергаз", то поведението на компанията, не изглежда логично. Сайтът Euractiv днес публикува цитати от жалбата на "Овергаз" до Европейската комисия. Тя е с дата 23 декември и в нея шефът на "Овергаз" Сашо Дончев обяснява, че на 21 декември зам.-шефът на "Газпром" устно му е заявил - не чакайте повече газ от нас.

- Мен лично това много ме изненадва. Странно е "Овергаз" - компаният под орбитата на "Газпром" да подава жалба срещу компанията майка. Това внася нов елемент на активно мероприятие. Тук е момента да се замислим каква е целта, при положение, че тя е странна и нелогична, ако се предполага, че "Овергаз" е с огромни задължения. Явно е сериозен проблем. 

- Целият този проблем в крайна сметка води до липсата на алтернативни източници на газ за България, нали така?

- Ето това е фундаменталният проблем. И последните 15 години показаха, че поредицата от правителства, които управляваха през този период, особено последните, работят контрапродуктивно. Реално не се прави нищо за диверсификация на доставките и тази истерия, която настъпи е вследствие точно на липсата на алтернативни доставки. Ако "Овергаз" имаше възможност за алтернативни доставки и е коректна компания, каквато до този момент се демонстрираше, нямаше да срещне затруднения да си осигури доставки от друг източник. Това е големият стратегически проблем.

- Решение?

- Решението е на високо политическо ниво и под патронажа на ЕС да се организира регионален пазар на природен газ с ангажимент за всички страни за осигуряване на алтернативни маршрути с точки за доставки от цял свят. Никое правителство на Балканския полуостров не е предприело конкретни действия в тази посока. 

- Нали се правят междусистемни връзки със съседните държави.

- Вижте, те непрекъснато се анонсират, но страната ни ще има полза само от една или две от тях и биха били решение на проблема, но пък точно тези връзки, държавата не ги разработва.

- За кои връзки говорите?

- Говоря за газовата връзка с Румъния, но не тази, която са планирали Русе-Гюргево, която няма да е от полза на България. Тя ще има значение след време. Аз говоря за междусистемната връзка с Румъния, по която в момента получаваме газ от Русия.  Тя може да се използва за доставки на румънски природен газ, но не се използва.

- Лесно ли е да стане?

- Да, в рамките на година и половина - две, максимум, може да се реализира един такъв проект. Никакъв проблем няма, но никой не го прави. 

- Ако е толкова лесен проектът защо не се говори за него, а за другата връзка?

- Вие ми кажете! Всичко, което води до реална либерализация на пазара на природен газ в България, не се прави. Връзката с Турция вече загуби стратегическото си значение след събитията там. Маса находища, с огромен потенциал на природен газ, не се разработват съвсем съзнателно и са блокирани от правителството. България работи срещу себе си. 

- Какво мислите за газовия хъб?

- Тази идея на премиера Борисов е смехотворна за мен. Ние и сега сме разпределителен център, но за да има хъб, трябва да има не само огромни потоци с природен газ, но и страната да се ползва с огромно доверие от търговците на суровината, които да използват територията на страната като база за сключване на сделки. Това е разликата между разпределителен център и хъб. А знаете, че доверието в правораздавателната ни система и институционалната среда е изключително ниско. На всичкото отгоре я няма необходимата техническа инфраструктура, тя не се изгражда, а буквално се блокира. Така че за хъб можем да говорим като за нещо в далечното бъдеще. В сегашно време "хъбът" е пиар акция, неподплатена с нищо сериозно.

- Всъщност хъбът не трябва ли да го разглеждаме като "Южен поток" с ново име?

- "Южен поток" е транзитен газопровод и не трябва да се осъществява с понятието хъб. Сделките се правят извън територията на България. Схемата - дали ще идва един газопровод от Румъния или под Черно море, това нищо не променя. Напротив "Южен поток" даже би бил загуба за България, защото част от националната транзитна система няма да бъде използвана за доставки и да се печелят такси - имам предвид участъка от границата с Румъния до компресорна станция "Провадия". Ако се реализира проекта, той ще е с четирикратно по-малък обем от първоначалната заявка, така че не се решава нищо, освен че се заобикаля Украйна. За България няма разлика дали газът идва от Румъния или по морското дъно.  Който каквото ще да казва, но всички обективни анализи показват, че страната ни ще губи, ако бъде изграден "Южен поток". Разходите по него никога няма да се върнат.