Управляващата ни коалиция все повече напомня онази смешка, в която някаква кокетка решила да флиртува с Марк Твен. Ние трябва да се оженим, представяте ли си – казала му, - какво дете можем да имаме, красиво като мен и умно като Вас. На което Твен отвърнал: Ами ако е грозно като мен и глупаво като Вас?

Очакваше се управляващата коалиция да е знаеща като Реформаторския блок и можеща като ГЕРБ. Но все повече се оказва, че е незнаеща като ГЕРБ и неможеща като Реформаторския блок. Детето, в името на което беше направен историческият компромис, се оказа повече компромисно, отколкото историческо.

Sms-ът, който според новата заглавийна традиция "шок-бомба-скадал" разтърси държавата, изобщо не разтърси държавата. От десет души  девет не разбират какво толкова скандално има в това, че някой от ВСС изпратил sms на премиера. И ако вие сте този един, който разбира, сигурно ви е трудно да повярвате, че ви се падат девет неразбиращи. Но е така. Говорим за всички българи, не само за онези, които живеят в телевизора или спорят във форумите.

Някой пратил съобщение на някого – и какво чак толкова? Някой имал много връзки с жени, ама само в някои влагал отношение – ами правилно, така се прави! Според друго заглавие Лозан Панов имал шест апартамента в София – о, това вече е нещо, което улучва българската душа. Какъв Монтескьо, какви пет лева – никакво съвкупление между уж независимите власти не може да нанесе такъв удар върху българската душа, какъвто шест апартамента. Цветан Цветанов защо стана съмнителен – заради подслушванията, или може би заради това, че превърна трибуната на Народното събрание в трибунал над лекарската професия? Нищо подобно. Заради това, че имал шест (или може би бяха седем) апартамента. Симеон Сакскобургготски защо беше намразен – заради евтината продажба на БТК  или на държавния дълг? Не. Заради това, че си върнал някакви гори. 

И ето какво излиза. Лозан Панов е опасен за статуквото човек, и знае, и може, и трудно ще се намери за какво да бъде атакуван. Този, който е написал, че Лозан Панов има шест апартамента, знае как да направи от едно население негражданско общество. Този, който си въобразява, че българите заспиват със "За духа на законите" на Шарл дьо Монтескьо и очаква сън да не ги хване от този недопустим sms, не знаят как да направят от едно население гражданско общество.

Реформаторите може много да искат да направят съдебна реформа, но всичко, което показват досега е, че не могат да я направят. Никоя реформа не може да се случи без подкрепата на гражданското общество, да не говорим, че тук е нужен и натиск, не само подкрепа. Под реформа на съдебната система хората разбират предимно две неща – техните дела да се придвижват бързо и престъпници, които сега са пред очите на всички, да получат присъди. Хората не са длъжни да знаят защо реформата се подхваща откъм ВСС, а не по места, където са техните проблеми. Това трябваше да бъде обяснявано, разяснявано,изяснявано. 

Ето два начина, по които може да се случи подобно обяснение. Първият: Нужно е да се формират две колегии, прокурорска и съдийска…като съдийската ..ъъ… 14 члена, от които шестима избирани пряко от съдиите….ъъъ…други шестима, излъчени

Историческият компромис предвиждаше гласовете в прокурорската колегия да са 6:6, а в съдийската 6:7 в полза…ъъъ… на избраните с политическа санкция, обаче съдът бе подчинен на квота 6:8 в полза на политиците и 6:5 в полза на прокурорската квота…

Вторият: Висшият съдебен съвет е правителството на съдебната власт. За да е независима в своите решения, за да е обективна и да върне чувството за справедливост, тя трябва да се управлява от свое независимо правителство, което да е така конструирано, че дори някой да поиска да се наложи и да го подчини, това да не е възможно. Няма как реформата да не започне от ВСС, това е само началото. Но то е и основата на една сграда, която я рухнала и сега строим наново. Знаем, че за хората по-важни са съдебните дела, но не можем да почнем от покрива. Имаме нужда от вашата подкрепа и търпение. 

По кой от двата начина говорят реформаторите на хората, които могат много добре да си представят шест апартамента, но трудно си представят 6:5, 6:7 или 6:8 в полза на, от квотата на, в угода на и т.н. Реформаторите не могат да говорят на хората така, че да бъдат разбрани, камо ли подкрепени. Те може и да са прекрасно подготвени на теория, но във въвеждането и на практика са безпомощни.
От другата страна на коалиционното управление има един човек, който може да говори, дори да не е надзървал в теорията. Той казва, че онези две каки си приказвали разни неща, но не се ли говорят същите неща и във всеки фризьорски салон – и народът кима утвърдително, ами да, така си говорят във фризьорските салони. Само че онези две жени не са фризьорки, те са представители на независимата съдебна власт и си говорят как това, което става в независимата съдебна власт минава през изпълнителната власт, откъдето впрочем е принудена да минава и също уж независимата законодателна власт. Само че дори и да иска човек да си направи подобен размисъл, премиерът вече е казал следващия вкусен лаф и време за мислене не е останало. 

Предполагаше се, че трябва да е обратното – ГЕРБ да са силни в правенето, а Реформаторския блок – в моженето. Но тъй като у нас всичко е сведено до говоренето, детето от компромисния брак се оказа обратното на това, заради което си струваше компромиса. И като се питам защо реформаторите не се научиха да обясняват на хората и да настояват от името на хората, стигам с болка пак до много лошо предположение – от високомерие, от суета. Все същите неща, които отблъснаха след третия ден хората от масовия протест през лятото на 2013 година.

Героят от протестите през 2013 година Христо Иванов щеше да има съвсем друга подкрепа от гражданите, ако можеше да им говори. Гледам сега и новото експертно, приятно и умно лице, което отскоро се изказва по телевизорите по същите въпроси – реди безупречни слова, употребява впечатляващи думи, опиянява се от собствените си формулировки. Абсолютно прав е във всичко, което казва. И също толкова  непонятен, гланцово отдалечен -  от обикновения човек, в името на който се прави реформата и без чиято подкрепа натиск реформата явно няма да стане.