През януари тази година Би Би Си 1 започна излъчването на нов сериал по „Война и мир“ от Лев Толстой. В типичния британски формат от шест епизода, това е амбициозен опит за телевизионно пресъздаване на класическата книга, резултат от респекта, който британският театрален и киноелит винаги е изпитвал към големия деветнадесети век на руската литература.

„Война и мир“ ще се излъчва и в четирисериен формат по „Хистъри ченъл“ за американска публика. Сериалът ще бъде достъпен и в Австралия, Швеция, Дания, Норвегия, Естония, Гърция, Литва, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Израел и Португалия. У нас вероятно ще можем да го гледаме с любезното съдействие на „Замунда“ и производните й торент сайтове.

Режисьор на поредицата е носителят на БАФТА Том Харпър. Ролята на Пиер Безухов е поверена на младия американски актьор Пол Дейно („Ще се лее кръв“, 2007). Наташа Ростова се изпълнява от Лили Джеймс („Имението Даунтън“ и „Пепеляшка“).

Би Би Си разказва обяснява накратко за какво става дума в книгата – кой е героят, можем ли да пропуснем скучните части, колко време ще отнеме четенето. Това е опит за пътеводител из роман, който е не просто велик, а а е най-хубавата книга, писана някога, отбелязва авторът на статията Филип Хеншър.

1. Хората се променят

Героите във „Война и мир“ минават през страшни събития и големи промени. И накрая се оказват съвсем различни от това, което са били в началото. Чудото на книгата е в това, че Наташа, която отначало непрекъснато се влюбва в кого ли не из танцувалните салони, накрая е същата жена, която избира да се оттегли от обществото.

2. Няма главен герой и главна героиня

Това е историята на група хора, коитао живеят в границите на своето общество. Андрей Болконски не е героят на Толстой и Наташа Ростова не е романтична героиня. Идеите за героизъм са снизходително приети, особено в последните думи на много от персонажите, докато синът на Андрей мисли за баща си в края на първия епилог.

Книгата показва разбиране защо хората се държат така и демонстрира уважителни причини за най-странни постъпки. Но и не оневинява никого. И не издава окончателни присъди. Не очаквайте, че ще предвидите какво става нататък. Темата на романа е безкрайното поле от възможности и показва как светът може да се промени, защото една жена без особено сериозни причини е произнесла:

„Имаше толкова малко щастие в живота ми.“

3. Романът има техническа особеност

Разказът минава от ум в ум, показвайки ни света, докато погледът на съзнанието се движи из него. Това са начините, по които различните герои виждат събитията. Гледната точка се променя често. След около триста страници ще се съгласите, че това е най-добрият начин да се пише роман.

4. Не очаквайте исторически роман

Тази книга разглежда събития, които са били съвсем свежи в паметта на първите читатели на Толстой. Детайлите не са резултат от внимателно реконструирана действителност, а срещи с реалния свят. В романа има исторически личности – царят и Наполеон са изключителни образи. Но въпреки това не е точно исторически роман.

5. Някои герои ще ви харесат повече

А има и места, на които любимите ви персонажи ще ви отвратят или възмутят. Накрая ще бъдете много изненадани от поведението на повечето лица. Книгата има ритъма на самия живот и фигурите в него понякога могат да бъдат дори скучни. Ако препрочетете любимите си страници, с времето може да ви се стори, че оценявате по различен начин някои моменти и действия.

6. Любовта играе огромна роля

Книгата показва, по думите на Джеймс Бюкън, че любовта е силата, чрез която се прави история. И това се случва отново и отново. Но романтичната любов не е единственият двигател на действието.

7. Не четете по диагонал

Всеки, който ви каже, че можете да пропуснете частите за войната и да прочетете само тези за мира, е идиот. Дяловете, които оценявате на двадесет години, няма да са същите, които ще харесате на тридесет или петдесет. Книгата е произведение на голям ум, постепенно изгубил интерес към почти всичко, което описва. Тя е жив организъм, който никога няма да бъде същият като това, което помните от последния си прочит.

8. Романът е доста дълъг, но не е невъзможен за четене

Пруст е два пъти по-многословен. Нито пък Толстой е труден. Мислите го за предизвикателство? Има други класически книги, които са по-недостъпни. „Война и мир“ се чете най-много за десет дни. Много хора намират първите сто страници за препълнени с герои и объркващи, но после всичко става ясно. Толстой се грижи за читателите си, така че можете да си вземете романа дори на плажа – елегантният стил го прави напълно приемлив, както за пет минути бърз прелет над няколко страници, така и за задълбочено четене с часове. Повечето читатели всъщност не искат книгата да свършва.

9. Непрекъснато ще се ядосвате на Толстой

Никакво съмнение. Нещо повече – ще решите, че собствената му книга противоречи на възгледите му. Вторият епилог с историческия си детерминизъм сякаш не съответства на свободата на действие на героите. Мария Болконска едновременно вижда съдбата си предначертана и решава да я промени с едно-единствено изречение. Книгата направо спори с вас.

10. Книгата започва и свършва тромаво

Приключва с напълно безсмислени изречения. Извън тях великолепието на книгата е неоспоримо. Историята е топла, завършена, интересна и може би най-изящно композираната сюжетна мрежа, постигана някога.

Площад Славейков