Сега ще ви го нарисувам. Дребен човек с малка гърбица и голяма брада. Приличаше на излязъл от „Властелина на пръстените". Той се върти около автогарата във Варна, но не е точно просяк, защото изобщо не се натрапва, просто се навърта. Не знам защо, но ми се стори познат. Нещо в очите му - съвсем младежки, за разлика от старото му изгърбено тяло, мазните дрехи и сплъстената коса. Имаше нещо много познато в него. Дадох му един лев да се нахрани. Питах го колко е годишен. Удивително. Оказа се, че е колкото мен, а изглеждаше като старец. Разпечатах пакет цигари и го почерпих една.

После се качих в автобуса за София - последния в нула часа и 30 минути. Гърбушкото ми помаха за довиждане и изчезна в нощта като светулка със запалената цигара. В автобуса гледах някакъв филм, заспал съм даже и в Търново не слязох за почивката. Събудих се в София. Слязох от автобуса и тръгнах към изхода в сутрешния хладен сумрак. Видях в отражението на стъклото нещо, което ме вледени. Той стоеше там и се усмихваше. Същата брада и гърбица. Извадих още една цигара от пакета, дадох му я и бързо отминах. Той ми махна за довиждане и изчезна.

В таксито вече се разсъних и започнах да се смея наум. Болното ми несъбудено въображение ме бе подвело, пък и кой знае какъв филм бях гледал в просъница. Всички несретници си приличат по изоставения външен вид, пък и как би могъл да стигне до София преди мен. А и моята фантазия се е разхлабила, нали с това се занимавам.

Спрях пред ателието, взех си вестник и кафе от автомата и се качих горе. Хвърлих багажа и се вмъкнах под душа. Обичам да си чета вестника по хавлия с кафе и цигара. Нещо като ритуал. Седнах, машинално отворих пакета ...вътре цигарите бяха двайсет!

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.