Това, което е типично германско

ЯНА ВАСИЛЕВА

Как ли би изглеждала изложба, представяща достойнствата и характерните черти на българската душа? Това засега не се знае, но германската версия в опит за отговор на същия този въпрос е факт – изложбата „Типично германско“ в Музея за приложни изкуства в Кьолн не крие нищо, не разкрасява нищо и въпреки това бе удължена с два месеца поради големия интерес. Значи ги вълнува какви са точно. И пишат в книгата за впечатления „Постоянно се разпознавах в едно или друго“.

Този, който е успял да обобщи толкова трудно обобщимото, е Ролф Закс – дизайнер и художник, космополит с германски корени от известно семейство, към което се числят Адам фон Опел и Гюнтер Закс. Погледът от Лондон, където живее наследникът, позволява със сигурност поставянето на по-точна диагноза, в която не е спестено нищо – нито това, което в никакъв случай не представя германците в най-добра светлина, нито другото, благодарение на което са наречени „нация на поети и мислители“. 

До „Безкрайния дух“, представен като колона от бронзови книги, е „Точността“ - отвес, символизиращ перфекциознима на „Made in Germany“. До „Общителността“, изобразена във вид на бронзова композиция от маса и пейки, на които германците обичат да сядат един до друг и веднага да завързват контакт, е „Точността“ - дигитален часовник, отмерващ не само часовете, минутите и секундите, но дори и хилядните от секундата, а до него – препарирана кукувица.

Още в самото начало – на входа – авторът дава възможност на посетителите да се „освободят“ от всичко онова, с което биха предпочели да не бъдат свързвани: седем пъстри пластмасови кофи с надписите „Нетолератност“, „Упорство“, „Злорадство“, „Еснафство“, „Педантичност“, „Бюрокрация“ и „Завист“ са подредени в стройна редица и са готови да поемат „отпадъците“. А оттам нататък един след друг се нижат символите на това, което самите германци, а и другите нации смятат за изконно германско.

Например аутобанът. Не е германско изобретение, но именно Федералната република е единствената държава на неограничените скорости, които до такава степен въодушевяват чуждестранните туристи, че някои идват специално заради усещането да забравят какво показва скоростомерът.

А коя е табелата, която най-често се среща по аутобаните? Ausfahrt (изход), където водачите неизбежно забавят и вече няма как да препускат със стотици километри в час. Затова е и част от експозицията, както и символът на бюрокрацията – цяло дърво от печати, любимото оръжие на германския чиновник.

Германците са прецизни, но и романтични; прилежни, но и изпълнени с копнеж – както се вижда от инсталацията, състояща се от поставени на везната мозък и сърце, на която все пак натежава мозъкът.

Модел на градинско джудже, изработено от въглища, пък носи в себе си цели две традиции: работливостта, понеже във вярванията джуджетата са признати миньори и металурзи, и еснафството – никой германец, който не би желал да му припишат в наши дни именно това свойство, не би поставил джудже в градината си.

Специално място е отделено на „Чистофайничеството“, дълбоко вкоренено в душата на всяка германска домакиня, която се старае не само заради себе си, но и заради това какво ще си кажат за нея тези, които минават покрай нейния дом или двор. Приносът на ГДР е т.нар. FKK - „свободната телесна култура“ или нудизмът, който и до днес изглежда невероятно явление за посетителите на изложбата от Южна Корея, например. Заключената в клетка оригинална ръждясала войнишка каска е под мотото Memento mori - „Човече, помни, че си смъртен“, а малко по-нататък е „Земността“ - отново бронзова елхова клонка, която символизира корените и родината, нерядко свързвани с конкретно растение или мирис.

„Грижливостта“ или „Внимателността“ са също нещо типично германско – не само в очите на Ролф Закс. Имайки предвид, че са най-спестовният народ (респективно и най-внимателният), той представя тази тяхна характеристика чрез дървена спестовна касичка с шпионка, която позволява да се контролира съдържанието и катинар, за който е толкова важно да е недостъпен, че ключът му също е в касичката. И „Акуратността“ присъства – във вид на фина бродерия върху лен, свидетелстваща за максималната прецизност в работата, точността и добросъвестността.

Германците са и известни пътешественици – обичат туризма и им харесва да се похвалят къде са били, както се вижда от включения в експозицията „Типично германско“ бастун с множество значки от различни посетени места по цял свят. Обичат и да пазят традициите си – за което напомнят характерните баварски дървени столове със сърцевидни дупки на облегалките. Но пък са и злоради – не пропуска да отбележи авторът Ролф Закс, който илюстрира това им свойство с килим във вида на играта „Не се сърди, човече“, до който е поставена тупалка – ако някой реши да се възползва от нея и да изтупа недоброто чувство.

Точни, иронични, изпълнени с чувство за хумор и не на последно място изненадващи са попаденията на Ролф Закс, взел на прицел характеристиките и клишетата, свързани с германците. И може би най-ценното в неговия продукт е това, че и след посещението на изложбата остава въпросът – какво все пак е най-типично германското? Дали придържането към правилата и предписанията? Дали железният трудов морал, неотделим от бюрокрацията? Дали германците наистина са перфекционисти, когато става дума за чистотата и реда? Важното е, че се разпознават и благодарят най-сърдечно на автора за играта със стереотипите, която си е позволил. И очевидно поне донякъде се вслушват в неговата препоръка, отправена в едно интервю - „Германия трябва да поразхлаби възела на вратовръзката си“.