В чисто онтологичен план храненето е известно още от дълбока древност. Хранели са се всички и с всичко. Преди откриването на огъня храната се консумирала сурова и задължително мъртва. Възниква въпросът – неизбежно ли е било храненето? Отговорът е – ДА! И именно тази историческа неизбежност е довела до зависимост от яденето. Милиони години по-късно зависимостта от яденето е довела до възникването на обществените строеве. Хората с по-голям апетит станали владетели, а останалите – поданици.

Но да се върнем в палеозоя при първобитните хора. Те имали сериозни затруднения с храната си. Тя била бързоподвижна и често с големи зъби. Някой път се случвало така, щото храната първа изяждала решилия да обядва с нея. След откриването на огъня първите хора изобретили барбекюто и настанали масови пикници сред природата (къде ли другаде?). Тогава още е нямало цивилизация и при разкопки не са открити найлонови торбички. Прескачаме с лекота няколко хиляди години и се озоваваме в Древна Гърция. Гърците много обичали да воюват помежду си, затова се хранели между две войни. Консумирали обилно вино в чест на Дионисий. На въздържателите се гледало с лошо око. Един от тях бил и Сократ. На една вечеря в затвора, където бил отседнал за малко, му сервирали вечеря и вино, но тъй като бил въздържател, му дали да пие бучиниш – течност, която разяжда мрамора за три минути.

В Древния Рим също уважавали много храненето – дори повече от войните. По тази причина воювали всеки ден между обяда и вечерята. Данни за това получаваме от Петроний, който еднакво обичал плюскането и писането. Патрициите измислили и повръщането на храната, както и: бога на храносмилането Гастритис, богинята на сервирането Порция, бога на мръсните ръце Хепатитис и богинята на изсипването Херния. Пак в Рим император Нерон устроил най-голямото барбекю на открито, но незнайно защо никой не се радвал и всички се разбягали.

Минаваме бързо през Средновековието, когато горели вещици, но не ги ядели. Любовта на испанците към подправките довела до откриването на Америка. И стигаме до Франция от XVII век, когато в Париж един дърводелец си отрязал двата пръста и открил прототипа на вилицата. Дотогава всички се хранели с пръсти. Най-хитрият от тях, Молиер, си изсмуквал пръстите и с изсмуканото пишел пиеси. Жестока е френската история. Хугенотите хапвали пилето печено, а протестантите – варено. Това довело до Вартоломеевата нощ. Пак заради храната избухнала олигофренската революция. Бедните нямали хляб, но не обичали да ядат пасти, както им препоръчала Мария Антоанета, и затова те ѝ махнали главата с прототипа на машинката за рязане на хляб.

Както се вижда, храната е причина за всички войни в миналото. Съвременните войни имат за причина петрола, но той е с неприятен вкус, не става за пиене и е на свършване. Минаваме набързо през Втората световна война, известна като войната между бирата и водката.

В наше време в Америка измислят чипса, пуканките, бързото хранене и бягането за здраве. Колкото по-бързо яде един индивид, толкова по-бързо пълнее и толкова по-бързо му се налага да тича. Сентрал парк е пълен с тичащи дебели хора.

В заключение мога да кажа, че най-важното откритие относно храненето е, че човек трябва да яде само когато е гладен. Единствено тогава яденето се превръща в храна. 

Благодаря за вниманието.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.