Най-новата книга на Умберто Еко, превърнала се в последна – „Папе Сатан алепе: хроники на изплъзващото се общество”, трябваше да излезе през май тази година. Датата бе изтеглена от италианския издател още за този уикенд, след като авторът почина на 19 февруари.

ПОЧИНА ВЕЛИКИЯТ УМБЕРТО ЕКО

„Папе Сатан алепе: хроники на изплъзващото се общество” е сборник с есета, които Еко публикуваше в италианския седмичник „Еспресо” от 2000 г., казва издателят от „Ла наве ди Тезео” пред „Гардиън“.

„Папе Сатан, папе Сатан алепе” е първият стих от Седма песен на „Ад”, първата част от „Божествена комедия” – голямата поема на Данте от ХІV в. Тези няколко думи отдавна са предизвикателство за преводачите – съвременните специалисти смятат, че става дума за призоваване на Дявола. Според рекламата в „Амазон”, заглавието отразява изплъзващото се общество в наши дни.

ДУМИТЕ, ЗАВЕЩАНИ ОТ УМБЕРТО ЕКО, ПРОРОКЪТ ОТ ИЗГУБЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ

Издателите на Еко „Ла наве ди Тезео” са нова фирма, създадена заради тревогата на самия Еко и на други значими италиански автори от оформящия се монопол на старата издателска къща „Мондадори”, притежавана от бившия министър-председател, милиардера Силвио Берлускони, който концентрира в ръцете си огромна медийна мощ и изкупува издателства. В момента Берлускони притежава почти 40% от книгоиздаването в Италия. Самият Еко бе дарил два милиона евро при основаването на „Ла наве ди Тезео”. Името на издателството означава „Корабът на Тезей”, по името на гръцкия герой, надвил Минотавъра.

В интервю за „Република” от понеделник главният редактор на „Ла наве ди Тезео” Елизабета Згарби нарича новата книга на Еко „иронична и безпощадна, какъвто бе той”.

„Еко беше неуморен – казва Зграби. – Не мога да мисля за него в минало време… На улица „Ячини”, в нашия дом, все още очакваме да го видим пак да работи. Даже днес намерих негова чернова на едно отхвърлено работно заглавие.“

УМБЕРТО ЕКО: НЕ МОГА ДА ЧАКАМ ЕДИН СЛОН ДВА ДНИ

Британските издатели на Еко „Харвил Секър” още не са оповестили датата на излизане на „Папе Сатан алепе: хроники на изплъзващото се общество”.

Еко, който бе най-известен с „Името на розата” от 1980 г., е автор на общо седем романа, три книги за деца, много научна литература, статии и есета.

Площад Славейков