Проф. Николай Радулов е консултант по проблемите на националната сигурност. Бил е секретар на МВР в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов. Сега преподава по проблемите на сигурността в Нов български университет и Института по библиотекарство и информационни технологии. Семеен е, има дъщеря и син.

- Проф. Радулов, не нагнетяват ли допълнително напрежение към и без това усложнената криминогенна обстановка у нас, заплахите към премиера Бойко Борисов и депутата от ДПС Делян Пеевски?

Разбира се, че създават усложнения в и без това сложната криминогенна обстановка у нас. Това са закани за извършване на престъпления. Смятам обаче, че по-сериозни страхове у хората насажда последният въоръжен грабеж с автомати. Следя мненията на гражданите в социалните мрежи, в медиите,  разговорите в обществото. На този несигурен за техния живот фон, те се отнасят с видима несериозност към отправените закани към премиера и депутата. Съвсем наскоро бе премахната охраната на бившия председател на ДПС Лютви Местан. Тогава официалните институции твърдяха, че това е класифицирана информация и в никакъв случай не може да се споделя в публичното пространство, защото би навредило на разследването и т.н. Сега виждаме, че постъпват по съвсем различен начин. Затова гражданите смятат, че става въпрос за чиста заблуда и нескопосна политическа пиар акция. Иначе и самият аз вече съм притеснен от толкова чести, последователни и опасни събития в родната ни действителност напоследък.

-  Дали властта се притеснява повече за себе си, отколкото за гражданите, та си назначава допълнителна охрана?

Когато за управляващите в държавата има специален ред за защита, пък и за хранене, почивки и т.н., това означава, че гражданите не получават в достатъчно количество нищо от изброеното. Щом за ръководството в страната има спецохрана, то явно, предназначената за редовите хора, не върши работа. Иначе не би било логично да имат специални пазачи. Броят и номеклатурата на вардените личности зад граница е много малък. Чуждите спецслужби, въпреки че имат по-големи бюджети и ресурси от нашите, се задоволяват да бдят за своя премиер, председателя на парламента и президента. А при нас, ако се задълбочите върху новоприетият Закон за Националната служба за сигурност и охрана, ще видите, че става въпрос за повече от 100 позиции. Смятам, че специалният ред на охрана на управляващите, води до още по-голямо недоверие у гражданите и омраза. Думите ми са аргументирани от всекидневните прояви на насилие, грабежи, кражби, обири. На много места вече, като бензиностанциите например, премахнаха банкоматите. Хората се страхуват, защото сякаш стана масов спорт с въжета и джипове да се къртят тези съоръжения.

- Случайно ли е това, или пък не е, че за трети път народният избранник Пеевски получава подобна заплаха?

През последните 15 години много народни представители бяха с такива предупреждения и за различно време са слагани на специален режим. Но по много причини – социални, икономически, политически и психологически, г-н Пеевски е масово недолюбван от хората. И въпросът не е в заплахите, такива има във всеки един от публичните форуми, важното е дали някой ще иска да реализира подобни закани. Поради всичко това, случилото се сега, не ми изглежда достатъчно сериозно. А и, когато има действителна заплаха, то тя не се разгласява така публично. Специалните служби се стараят да работят много внимателно и тихо.  Сега се вдигна прекомерен шум, а и при тази частна охрана, която си има г-н Пеевски, ако добавят и пазачи от националната служба, то той ще се обкръжи с огромна група покрай себе си. Ще му е трудно да се движи, а и не зная дали те биха го защитили, тъй като помним как преди две години Ахмед Доган беше най-охраняваният човек в държавата, но това не попречи да му опрат пистолет на публично място.

- Комай в думите ви съзирам  недоверие към нашите служби?

Скептично се отнасям въобще към възможностите на Националната ни служба за охрана, освен да е показател за значимостта на пазения обект. Става въпрос за криворазбран български модел за престиж, а не за реална охрана. Звеното получава малък финансов ресурс. В големите държави дават от 5 до 10 милиарда годишно само за антитероризъм.  И въпреки това, по незнайни за здравият разум причини, нашата служба за охрана разполага с два пъти повече средства от разузнаването. А защо не се влагат повече пари в разузнавачите, така щото те да разбират предварително за насилствените, терористичните актове, които се планират. Така и гражданите ще са спокойни за себе си и няма да псуват пазачите на управляващите, до които и пиле не може да прехвръкне.

- Защо точно сега беше отзован аташето на Турция по религиозните въпроси в консулството ни в Бургас Угур Емироглу? Това дипломация на юруш ли е, или наистина има напрежение между Турция и България?

Когато се стигне до отзоваване на дипломати, това не е, защото някой на някого е емоционално ядосан. Има причини, но не съм чел искането за отзоваване. Разбрах, че причините са сериозни и са свързани с националната ни сигурност. Достъп до този документ няма да бъде даден на медиите.

- Турция продължава да мълчи и за това дали наистина няма да допуска в пределите си Доган и Пеевски. Защо го прави, защото ЕС няма как да я задължи ли, или ни държи в напрежение?

Предвид драконовската цензура в Турция и това, че такава информация бе пусната в една медия, то това означава, че определена институция е инспирирала този случай. Турското външно министерство не желае да говори официално по случая, но пък същевременно намери начин да заяви, каквото си иска. По подобен начин те действат и за терористичните актове там. Спецслужбите им си мълчаха, но няколко от големите им медии огласиха, че се очакват атентати в следващите месеци и те се случиха.

- Нашите служби готови ли са за последствията от усложнената международна обстановка, едно от които са и бежанците?

Много ми се иска да ви отговоря положително. Но в ръцете си държа проект за документ – Стратегия за противодействие на тероризма, който дори е написан лошо и неграмотно. Не виждам нищо да се прави. Когато емигрантите минат нашата граница, ние имаме затруднения за разпита им, тъй като не знаем съответните езици. Има няколко преводачи от арабски, но те са малко. Освен това са нужни специалисти, които да четат правилно техните документи, така че да не им позволяват да лъжат. У нас липсват нужните експерти и това е много сериозен проблем. Имам приятели, които споделят, че на границата с бежанците говори онзи полицай, който малко поназнайва английски. Става драматично, когато и сред тях има само един, който горе-долу скалъпва някоя дума на езика на Шекспир. Така се стига до парадокси да им записват имената, града и държавата, откъдето идват. Това е безкрайно несериозно, за какво изобщо говорим? Ние никак не сме готови за усложнената международна обствановка. Аз не виждам да се работи превантивно за това.