Интернет е прекрасно място. Наистина, 90% от мрежата е пълна с пошлотии и селфита, но в останалите 10% можеш да намериш  съкровища. Някои от тях се крият в сайтаReddit.

Reddit e форумът на форумите – събредити (подфоруми) на всякакви теми товарят ежедневно сървърите на американската компания. Сайтът се отличава с много освободените си правила – няма забранени теми, особено в някои подфоруми. Сред тях най-любопитен е може би r/IamA.

Името е интересна игра на думи – I am a... означава „Аз съм един“, а aMa е съкращение на Ask me Anything - “Попитай ме всичко“. Тук се крие и магията на този подфорум. Всякакви интересни хора – с редки професии, любопитни случки, интересен начин на живот – се представят в IamA, доказват пред модераторите самоличността си – и отговарят на всякакви въпроси, зададени от всички анонимни потребители на Reddit. Актьори, писатели, журналисти, хора, оцеляли през най-страшните изпитания в живота.

Този път ще ви запознаем с един таксиджия. Основната прилика с нашите шофьори е цвета на колата - жълто. Но той е шофьор в Ню Йорк - един от най-големите градове на планетата. А жълтото такси там е институция - само те имат право да спират навсякъде и да качват всички, шофьорите са прилежно обучени, а лицензите са ограничени.

Ню Йорк е огромен град - простиращ се на 789 квадратни километра, с официално живущи в централната част над 8 милиона души. Още 20 милиона живеят в предградията. Този мегаполис се обслужва от 13 000 жълти таксита. А нашият таксиджия, латиноамериканец по произход, но американец по гражданство, е работил години наред зад волана, денем и нощем.

 

Случвало ли се е някой да се метне в колата и да каже "Следвай тази кола!"?

Не, не и в този стил - само когато голяма група се качва на 2 или 3 таксита. Но понякога разни нерваци се качват, и казват "Просто карай"...

Обичаш ли да разговаряи с клиентите или предпочиташ да е тихо?

Зависи от клиента. Когато караш в Ню Йорк, возиш хора от всякакъв тип. Често, ако човекът ми се струва интересен, е много лесно да подхвана разговор - може би защото се изненадват, че говоря английски.

Какъв е най-огромният бакшиш, който си получавал?

Веднъж ми махна един много добре облечен мъж, в Хелс Китчън. Не говореше английски, но ми даде една бележка, на която беше написано "Бритен Бич". Реших, че това е Брайтън Бийч в Бруклин, което означаваше дълъг курс.

Стигаме до Брайтън Бийч, и мъжът, който наистина беше безупречен - прическа, костюм, изрядно изрязани нокти - просто казваше "наляво" и "надясно", аз нямах идея къде отиваме. В крайна сметка стигнахме до доста порутена стара сграда, с огледала и неонови надписи, предимно на кирилица. Брайтън Бийч, между другото, е квартал с много руснаци.

Без да преувеличавам - пред ресторанта бяха паркирани към две дузини луксозни коли, с доста едри и нервни мъже щъкащи наоколо. Спомням си един Кадилак, едно Мазерати, няколко грозни Фантома...

Без да обели и дума, джентълменът излезе от колата и просто ей така ми даде банкнота от 100 долара. Курсът беше 50, така че тръгнахда му връщам, и само с крайчето на окото видях как влиза в ресторанта. Въобще не му пукаше. Аз отидох на летището и зачаках следващия курс.

Дядо ми беше от лош квартал в Бруклин, и казваше, че когато години по-късно се е опитал да види квартала, не е намерил нито едно такси, склонно да го закара. Има ли някое място, до което не возиш?

Не, карам навсякъде, и возя всеки. Колегите в началото ме съветваха да не качвам чернокожи, например, но аз бях решил да возя всички. Имам си един лаф - ако Сатаната ми махне и каже "Карай към Ада", там и ще отидем.

Как точно се става шофьор на жълта кола в Ню Йорк?

Първо, има курс - ускорен или нормален, който е няколко седмици. После се явяваш на изпит. Той покрива правилата и регулациите на NYC TLC - Нюйоркската Такси и Лимо Комисия, както и някой географски въпроси - "Изброй всички кръстовища през Сентръл Парк", или кой от изброените е най-добрия път към летището Кенеди от Юниън стрийт.

Чувал съм, че в Лондон е доста по-трудно - там курсът продължава месеци.

Но, разбира се, никой не очаква да познаваш целия град. Нюйоркчаните са разбрани, ако не си наясно точно къде искат да отидат, не пречи да попиташ. Напротив, чувстват се горди, че знаят някакъв маршрут.

Друг вариант, ако не искаш да плащаш наем на компания, е да си купиш собствен медальон. Медальонът е лиценз за кола, който дава правото да спираш на пътя и да взимаш хора. Има само около 13 000 в цял Ню Йорк, и не са издавани нови от Втората Световна насам. Така че ги купуваш на свободния пазар, и струват около 800 000 долара в момента.

Така че ти трябва чисто нова кола, която се сменя на две години - лиценз за таксиджия, и самата кола такси трябва да си има лиценз.

Как се държат с вас полицаите?

Повечето ни презират, в различна степен. Особено в Манхатън. Молбите от наша страна рядко биват игнорирани, но ни помагат с нежелание. Първият път, когато някой изскочи от колата ми, без да плати, се обадих на ченгетата. Патрулка мина наблизо, единият каза "Не е първият път, в който това се случва, няма и да е последният" и си замина.

Често ли се случва някой да си тръгне, без да плати?

О, не, само няколко пъти. Веднъж подгоних един, после той подгони мен.

Как е с почивките? Не е ли тежко да прекарваш часове в задръстванията?

Да, налага се да имаш нещо в колата, в което да пикаеш, просто защото дори извън задръстване в Манхатън няма достатъчно места, където да спреш, или пък обществени тоалетни.

Там, където живея, таксиджиите карат много агресивно. Нормално ли е това?

В Ню Йорк полицията е много толерантна към малки нарушения. Постоянното надуване на клаксоните, резките смени на платно, агресивните маневри - всичко това е част от карането в Манхатън. Таксиджиите го виждат всеки ден, и много смятат, че това е начин да са по-ефективни. Аз не съм много агресивен, клиенти дори са ме критикували за това. Установил съм, че като съм спокоен, е далеч по-лесно, по-малко стресиращо, а рискът от инцидент - по-малък.

Някога блъсвал ли си пешеходец?

Веднъж бях на косъм. Една жена изскочи на улицата докато правих завой. Заради високите сгради тя беше в сянка, а на мен слънцето ми блестеше в очите. В последния момент тя излезе от сянката и успя да реагирам - иначе, прас!

Все пак - колко взимаш? Чувал съм, че компаниите с лицензите на практика оставят таксиджиите с едно нищо?

Колко ще изкараш зависи от това колко караш. Просто е. Повече се печели не от дългите курсове, а от многото курсове - началната тарифа е 2,50 долара, сега дори май е повече. Добрите таксиджии правят по 120-250 долара на нощна смяна - оборот, не печалба, разбира се.

А колко курса изкарваш за 12 часова смяна?

Около 30. Понякога идват един след друг, понякога караш половин час, без да хванеш и един.

Кажи честно - някога прецаквал ли си някого?

Съвсем честно мога да кажа - винаги съм бил искрен за всеки курс, който поемам. Никога несъм въртял някой в кръг, никога не съм лъгал за някое от правилата, или нещо подобно. Понякога ми се е случвало да взема грешен завой и да кажа "Минах по-рано от там, има ремонт", но след това винаги казвам на клиента, че заради заобикалянето можем да се доуговорим за по-ниска крайна цена.

Разбира се, понякога хората просто почват да те обвиняват без причина - че си избрал най-дългия маршрут, или че ги мамиш по друг начин. Винаги им казвам "Виж, като стигнем до там, плати колкото смяташ, че трябва." Дори и да получа по-малко, избягвам караницата и продължавам към следващия курс, което е много по-ценно от няколко долара.

Харесваш ли филма "Такси"? (бел. ред. - американския вариант)

Да, "Такси" е хубав филм. Но това е един съвсем друг Ню Йорк, в една друга епоха.