Ге Бонев го уби любовта. Да, да, той й се отдаде и тя го погълна изцяло. Ге Бонев е всъщност Георги, но всички го наричат Ге. Как точно да ви го нарисувам. Висок, слаб, със сиви очи и разширени ноздри като на човек, на когото винаги нещо му мирише. За такива хора казват, че са склонни към самоубийство. И другото, за което сега си давам сметка, е, че много приличаше на Самюел Бекет. Ге Бонев беше виртуозен математик и умножаваше наум четирицифрени числа. Не говореше с никого освен с четирима приятели и мразеше човечеството. Твърдеше, че то е тумор върху планетата Земя. Другата неизменност в него бяха безупречно лъснатите му обувки. Тях той поддържаше изрядно като мизантропията си. Третата и най-голяма любов на Ге Бонев беше към коняка, хубавия коняк. Изпиваше колосални количества от него. Заради тези три неща той още не се беше самоубил.
Докато живееше в света на цифрите, човечеството чуваше речта му само под форма на поръчки в ресторанта. Пари имаше, защото беше главен счетоводител някъде и търпяха отвратителния му характер заради феноменалните му математически способности.Ге Бонев не се смееше. Никога.
Ето че дойде време за финала на Ге Бонев, този феномен на мизантропията, лъснатите обувки и коняка. Онзи следобед ми се обади единият от четиримата му приятели и каза, че Ге Бонев е починал. „От коняк ли?“ – попитах аз. „Да, обаче е друго“ – беше отговорът. Отивам на погребението. Там сме само четиримата – сякаш Ге Бонев е изчислил колко човека са необходими, за да носят един ковчег – като каре за карти. Само че петият не пише – него го носят. В ковчега беше усмихнат – нещо, което никога не бях виждал приживе. Разказаха ми как е станало. Бил на ревизия в някакъв „Винпром“. Смятал до късно и към полунощ отишъл при някаква двутонна цистерна с конячен дестилат. У себе си имал чаша. Навел се да си сипе, подхлъзнал се и паднал в цистерната. Удавил се в дестилата. Като го извадили, още стискал чашата. Като го погребвахме, още беше усмихнат.
На гроба оставихме боя за обувки и четка. За паметника поръчахме надпис: SEMPRE IDEM – ВИНАГИ СЪЩИЯТ.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
