Отдавна изгубено ръководство за мъжко здраве, написано от Уолт Уитман, бе открито от изследовател. В него великият поет дава съвети от „грижа за краката“ до „облагородяване на физиката“. Изминали са над сто и петдесет години, откак Уитман си е послужил с псевдоним за това съчинение.

Псевдонимът е Моуз Велзър, добре известен алиас на Уитман. Поредицата от тринайсет статии „Здраве и упражнения за мъже“ е публикувана в „Ню Йорк Атлас“ през 1858-а и е с обща дължина от около 50 000 думи. Закари Търпин от Хюстънския университет прави откритието случайно, докато преглежда дигиталния архив за псевдонимни текстове на Уитман. Намира едно единствено съвпадение за „Моуз Велзър“ в „Ню Йорк Трибюн“, където попада на съобщение за предстояща серия публикации „на оригинални статии относно упражненията за мъже“ в „Ню Йорк Атлас“. Поръчва микрофилм на „Атлас“ и има щастието да открие тринайсет статии, пише „Гардиън“.

„Когато започнах работа по този проект, нямах никаква представа, че може и да съществува такава поредица. Изследователите отдавна знаят, че между многото си бележки в разпилени тетрадки и непубликувани ръкописи Уитман е нахвърлял на ръка и известен брой рекламни съобщения за „първокласно оригинално изследване върху мъжкото здраве“. Но никой не знаеше дали то наистина е било написано – казва Търпин. – Отне ми един ден и една нощ, за да осъзная наистина, че това всъщност е изгубена книга, при това съвсем необикновена, от самия Уолт Уитман.“

Установяването на авторството е отнело няколко минути, казва Търпин – не само защото псевдонимът е сред най-добре документираните за поета, но и езикът в „Здраве и упражнения за мъже“ съвпада дума по дума с някои бележки от тетрадките на автора относно физиката, здравето и тренировките. Така че всичко е ясно.

„В литературните изследвания такива лесни за изясняване случаи са най-малкото необичайни“, отбелязва Търпин.

Целит текст на „Здраве и упражнения за мъже“ ще бъде безплатно достъпен онлайн от 30 април, събота, в новия брой на Walt Whitman Quarterly Review. Редакторът Ед Фолсъм, преподавател в Айовския университет, отбелязва в редакционния си увод, че тази забележителна находка „ще промени посоката на изследванията върху биографията на Уитман“.

Търпин казва, че трудът може да бъде четен като „опит върху мъжката красота, шовинистичен манифест, коментар върху необходимостта от спортна активност, псевдонаучен текст, описание на нюйоркския живот, анекдотична история на дълголетието или дори нещо като философски трактат“ и предупреждава, че читателят неведнъж ще бъде провокиран да повдигне неодобрително вежда:

„Подгответе се за повече от обичайните противоречия у Уитман. Идеите му са ту визионерски, ту реакционерски, ту благоразумни, ту напълно неразумни, от егалитарни до расистки, от пацифистки до кръвожадни и обратно“, добавя изследователят.

В една от статиите Уитман съветва:

„Пазете мъжката си енергия, здравето и силите си от всякакви увреждания. Тези способности са най-свещеният товар, който ви е поверен. Вие, чиновници, хора на словото, домоседи, авантюристи, лентяи – за вас имам един съвет. Ставайте! Светът, който може би сега гледате с болезнени и отвратени очи, е пълен с предизвикателство и красота за вас, ако го доближите с правилната нагласа. Излизайте навън в свежата сутрин!“

Поетът излага и „дълбокото си убеждение, резултат от много наблюдения в Ню Йорк, Бруклин и други градове, че единственият правилен и полезен начин да се повдигне духът на младите е като бъдат превърнати те на първо място в здрави, пълнокръвни, енергични мъже“.

„Гребането – съветва Уитман, – е благородно и мъжествено упражнение; то развива цялото тяло. За мнозина ловният излет с куче и пушка може да бъде здравословен. Същото важи и за рибарското забавление. Хокеят на трева също е благородна игра и ако стане популярен, ще съдейства много за създаването на благородна порода мъже.“

Културата на самопомощ може и да ни се струва относително нова концепция, но статиите на Уитман показват, че тези елементи от съвременния начин на мислене са много по-стари, отколкото сме смятали. Съществували са още през 1858-а и са били достатъчно популярни, защото Уитман явно не е техен изобретател.

Поредицата статии е позволила на Уитман да изложи теорията си, че „Америка има достатъчно здрав разум, но се нуждае от много по-благородна физика“ и че „няма съмнение, при сегашното състояние на нещата, щото сред младите мъже, водещи модерен, цивилизован живот в градовете, здравословната мъжественост е почти изцяло изгубена, отстъпвайки място на болезнено, почти безумно преследване на жени, особено на най-низките представителки на пола им, заради простото повторение на чувственото удоволствие“.

„Мъж, който се самоизтощава продължително сред жени, не може да бъде баща на здрави и жизнени деца – продължава Уитман в типичен за ХІХ стил. – Те ще бъдат болнави и скрофулозни – мъчение за самите себе си и за тези, които ще се грижат за тях.“

Уитман застъпва изключването на почти всичко освен месото от диетата:

„Според нашата гледна точка, ако девет десети от всички кулинарни комбинации и измислици – зеленчуци, тестени изделия, супи, задушено, яхнии, сладкиши, печени ястия, салати, препържени в мазнина храни, както и различните изкуствени съставки, кремове, пайове, желета и прочие бъдат напълно премахнати от хранителните навици на хората, а на тяхно място дойде проста месна диета, то резултатът би бил в огромна, наистина решителна степен в полза на добре сложена, чистокръвна и превъзходна раса, за каквато говорим в тези статии.“

Някои българи биха защитили такава позиция и днес.

Фолсъм нарича находката „действително важно и автентично откритие“, добавяйки, че статиите се появяват точно в периода между първото и третото издание на „Стръкчета трева“, от 1856-а и 1860-а. Тази антология е главното произведение на поета и около 1858-а той започва да създава серия стихотворения, разглеждащи привързаността между мъже.

„Тези стихове могат да бъдат четени като първа проява на хомосексуална самоидентификация и първи открит модерен израз на любов между мъже – заявява професорът. – Много писатели обръщат внимание, че тъкмо Уитман около 1858-а създава възможността мъже да говорят за привързаността си към други мъже.“

Той пише тези стихотворения по същото време като статиите си за мъжкото здраве, които са химн на мъжкото тяло. Може би обаче точно такива открития, комбиниращи необичайни вкусове с консервативни идеи, създават напрежение в либералната академична общност, която започва да разглежда гей-културата вече не като традиционно потиснато малцинство, а като част от патриархалния, старомоден, бял мейнстрийм.

Фолсъм очаква, че още изгубени произведения на Уитман могат да бъдат открити, било то в печатна форма или във вид на ръкописи, чрез дигиталните архиви или пък в прашни сандъци.

„Всяка година има нови открития, свързани с Уитман – писма и статии, публикации на негови текстове в неочаквани места – казва Фолсъм. – Понякога откриваме дори досега неизвестни стихотворения. Уитман е бил невероятно плодовит писател и дори сам се шегува със себе си за това. Бил е верен на таланта си, продължавал е да говори и ето че дори в 2016-а откриваме още 50 000 негови думи, за които преди не подозирахме.“

Площад Славейков