„Жажда“ на Светла Цоцоркова, „Каръци“ на Ивайло Христов и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на Иглика Трифонова се борят за най-добър пълнометражен филм на наградите на Българската филмова академия. Тази година те ще бъдат връчени на 7 юни, а безусловен лидер по брой номинации е черно-бялото заглавие на Христов, което миналата година спечели голямата награда на Кинофестивала в Москва.

„Каръци“ има 12 възможности за отличие – в почти всички възможни категории, освен онази за филмова музика. Със седем номинации е „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, а другият претендент за най-високия приз – дебютният „Жажда“ на Светла Цоцоркова, е с пет.

Сред останалите заглавия, които имат повече от една номинация, са „Събирач на трупове“ (с възможности за награда за сценарий, главна женска роля, сценография, костюми и дебют); „Семейни реликви“ (главна женска роля, поддържаща мъжка, сценография, костюми); „11 А“ (главна женска роля и звукорежисьор).

Впечатляващо е приет и „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков. Освен номинация за режисура на Марков, филмът има шанс за статуетката за филмова музика и номинации в три от четирите актьорски категории – главна и поддържаща мъжки роли, както и поддържаща женска – с две актриси.

За наградите на Българската филмова академия се състезават общо 58 филма, чийто първи публичен показ е бил в периода 1 януари 2015 – 31 декември 2015. Сред тях има 14 пълнометражни игрални, 11 късометражни игрални, 23 документални филма, 9 анимационни и само 1 телевизионен филм – „Бартер“ на Атанас Киряков.

При телевизионните сериали пък претенденти няма – и тази година там статуетка няма да бъде връчена.

Пълен списък на номинираните:

Най-добър пълнометражен игрален филм

„Жажда”, реж. Светла Цоцоркова;

„Каръци“,  реж. Ивайло Христов;

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”.

Най-добър късометражен игрален филм

„Зевс” , реж. Павел Г. Веснаков;

„Коледа”, реж. Борислав Колев;

„Синът”, реж. Христо Симеонов.

Най-добър телевизионен игрален филм

„Бартер“, реж. Атанас Киряков

Най-добър телевизионен сериал

За тази категория в конкурса не е подаден сериал

Най-добър документален филм

„Агресията”, реж. Анна Петкова;

„Кеймбридж”, реж. Елдора Трайкова;

„Опит за биография на лицето „Х”, реж. Васил Живков.

Най-добър анимационен филм

„Любов с превалявания”, реж. Ася Кованова, Андрей Кулев;

„Пук”, реж. Анри Кулев;

„Щрих и стих”, реж. Иван Богданов, Борис Праматаров, Дмитрий Ягодин, Аспарух Петров, Милен Витанов, Борис Десподов.

 

Награди за режисьорски дебют:

За първи пълнометражен игрален филм

Венцислав Василев за „Сняг”;

Димитър Димитров за „Събирач на трупове”;

Светла Цоцоркова за „Жажда”.

За дебют в документалното кино

Андрей Хадживасилев за „Стъпки в огъня”;

Антони Цонев за „С глава в стената”;

Валерий Крисенко за „Всичко … почти”.

За дебют в анимационното кино

Борис Праматаров за „Постиндъстриал”- 1 от 6-те авторски кратки в „Щрих и стих“;

Йоана Атанасова за „Само моя”;

Мирослав Мирчев за „Въртокръг”.

 

Награди за професионално майсторство:

Режисьор на игрален филм

Ивайло Христов за „Каръци”;

Иглика Трифонова за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”;

Цветодар Марков за „Докато Ая спеше“.

Режисьор на документален филм

Анна Петкова за „Агресията”;

Борислав Колев за „Салто мортале”;

Елдора Трайкова за „Кеймбридж”.

Режисьор на анимационен филм

Анри Кулев за „Пук”;

Ася Кованова, Андрей Кулев за „Любов с превалявания” ex aequo Йовко Коларов, Настимир Цачев за „Terraforming”;

Цветомира Николова (посмъртно) за „Новият живот на Артайда”.

Сценарист на игрален филм

Иглика Трифонова за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”;

Ивайло Христов за „Каръци“;

Марин Дамянов за „Събирач на трупове“.

Сценарист на документален филм

Александър Грозев за „Васил Гендов – мит и реалност“;

Васил Живков за „Опит за биография на лицето Х“;

Марин Дамянов за „Ботев – в сянката на паметника“.

Оригинален сценарий за телевизионен сериал

За конкурса не е подаден TV сериал.

Филмова музика

Валентин Стамов за „Васил Гендов – мит и реалност“ ex aequo Теодосий Спасов за „Бартер“, „Докато Ая спеше“ и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”;

Петър Дундаков за „Мечта по Запада“;

Ценко Минкин за „Агресията“ и „Народен дом на терора“.

Оператор на игрален филм

Веселин Христов за „Жажда“;

Емил Христов за „Каръци“;

Рали Ралчев за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” и „Семейни реликви“.

Оператор на документален филм

Веселин Христов за „Известният непознат“;

Емил Топузов за „Ботев – в сянката на паметника“;

Емил Христов за „Кеймбридж“.

Главна женска роля

Елена Телбис за „Каръци“ ex aequo Жана Караиванова за „Семейни реликви“ ex aequoТеодора Духовникова за „Събирач на трупове“;

Моника Найденова за „Жажда“;

Яна Маринова за „11-и A“.

Главна мъжка роля

Валери Йорданов за „Зевс“;

Ованес Торосян за „Каръци“;

Стефан Денолюбов за „Докато Ая спеше“.

Поддържаща женска роля

Ирини Жамбонас за „Докато Ая спеше“;

Кристина Янева за „Каръци“;

Станка Калчева за „Докато Ая спеше“

Поддържаща мъжка роля

Венцислав Занков за „Семейни реликви“ ex aequo Деян Донков за „Каръци“ ex aequoОванес Торосян за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”;

Георги Кадурин за „Докато Ая спеше“ ex aequo Михаил Билалов за „Жената на моя живот“;

Малин Кръстев за „Досието Петров“.

Филмова сценография

Георги Тодоров-Жози за „Жажда“ и „Семейни реликви“;

Ирена Муратова за „Събирач на трупове“;

Мира Каланова за „Каръци“.

Художник по костюми

Айсидора Зайднер за „Ботев – в сянката на паметника“ и „Събирач на трупове“;

Кристина Томова за „Семейни реликви“ и „С лице надолу“;

Марина Янева за „Каръци“.

Филмов монтаж

Кзавие Сирвен за „С лице надолу“;

Огнян Иванов за „Бартер“ и „Жената на моя живот“;

Тома Вашаров за „Каръци“ и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”.

Звукорежисьор

Валерия Попова за „Известният непознат“ ex aequo Иван Андреев за „Следваща спирка –  кино Одеон“;

Валентин Кирилов за „Всичко… почти“;

Светлозар Георгиев за „11-и А“ и „Каръци“.

Книга – филмова теория, история и критика

Александър Грозев за „Киното в България – част II (1956 – 1969)“;

Красимир Крумов (посмъртно) за „Новият конформизъм“;

Надежда Маринчевска за „Анимационните хибриди“.

Оперативна филмова критика

Андроника Мартонова ex aequo Божидар Манов;

Геновева Димитрова;

Катерина Ламбринова.

Площад Славейков