Политиката често създава странни приятелства. Крайно десните партии във Великобритания и в Европа се опитват всячески да отслабят Европейския съюз – цел, която е споделяна от Владимир Путин и Доналд Тръмп. Тази седмица техният съидейник по Брекзит (Brexit, излизане на Великобритания от ЕС - б.р.) Борис Джонсън стигна до там, че да повтори опорната точка на Кремъл как Европа носела част от вината за продължаващата инвазия на Путин в Украйна.

Човек не очаква ясни политически позиции от Тръмп или Джонсън, но мотивите на Путин са ясни. Целта му е да отслаби институциите, сред които НАТО и ЕС, които могат да осуетят неговите неосъветски амбиции. Кремъл беше в траур, когато Шотландия гласува с малка преднина да остане в Обединеното кралство. Путин гледа на Европа като на свой враг и иска противниците му да са разделени, по-малки и по-слаби.

"Разделяй и владей“ не е нов подход, но това не го прави неефективен. По време на 16-те си години на власт Путин се справи доста добре да откъсва най-слабите и най-податливи членове от стадото на европейските лидери и да ги забива като клин в обединена Европа. Успя със Силвио Берлускони, който се хвалеше, че е личният застъпник на Путин. Успя с Герхард Шрьодер, който все още е в ръцете му като шеф на борда в „Северен поток“, който свързва Русия с Германия и който Шрьодер де факто стартира докато беше канцлер.

Брекзит не е просто поредната цел в списъка на Путин. Russia Today и Sputnik – изданията на кремълската пропаганда, които необяснимо защо се използват като легитимни източници на информация на Запад, са пълни със статии в подкрепа на Брекзит (редом до тези, които подкрепят Тръмп).

Путин винаги подкрепя най-разделителните елементи в европейската политика и се надява те да върнат услугата като гласуват за прекратяване на санкциите на ЕС, наложени срещу Русия след инвазията в Украйна.

Европейските антиимигрантски партии, профашистки и не-толкова-профашистки, открито благоговеят пред човека, който анексира територия от Европа и продължава своето военно нападение в Украйна – една страна, която Путин иска да накаже за това, че следва мечтата си да се присъедини към ЕС. Мечтата, която някои във Великобритания спокойно биха изоставили.

Напускането на Великобритания ще окуражи силите на разделението и омразата, които вече са в подем. Това ще бъде дар за терористичните групи, които вече действат в и извън границите на Европа, и за руския диктатор, който влиза с взлом през тези граници. Това ще намали способността на Обединеното кралство и Европа да устояват на тези нападения. Брекзит ще бъде гигантска стъпка назад за световния ред, за глобалния икономически растеж, който зависи от този ред, както и за ценностите на човешките права и демокрацията.

Имат граници призивите да се мисли за общото благо и това, което Уинстън Чърчил нарече „отговорността на величието“. Разумно е британците да се запитат: Как ме засяга мен? Здравословният личен интерес е крайъгълният камък на демокрацията и свободния пазар, които разпространиха свободата и просперитета на толкова места по света – свободата и просперитета, за които завиждахме толкова много от другата страна на „Желязната завеса“.

Без влиянието на Великобритания, ЕС ще тръгне в посока на идеологии и политики, които отблъскват много британци (и други). В същото време Същевременно Кралството все още ще зависи от ЕС – един съюз по-малко ефективен и по-уязвим точно към тенденциите, от които британците са оплакват най-много. За да разреши проблемите си и да се превърне в по-добра своя версия, ЕС се нуждае от Великобритания, а Великобритания има нужда от този по-добър ЕС.

Не мога да бъда обвиняван в големи симпании към бюрокрацията на Брюксел. Никой, който е израснал в тоталитарна държава, не иска и да си помисли за още и още политици и функционери при решаването на който и да било проблем. В този случай, все пак, лечението е доказано по-добро от болестта. Въпреки своите недостатъци, ЕС е в пъти по-добра възможност от разкъсаната Европа в годините преди това.

Кратко проучване на тези, които най-много искат да се върнем в тази ера, дава достатъчно храна за размисъл. Ако не сте сигурни за най-добрия път на действие, може би ще се справите по-лошо, отколкото да погледнете какво иска Путин и да направите точно обратното. Например, той отчаяно иска Тръмп да стане следващия президент на Съединените щати.

Европейската мечта все още си заслужава да се борим за нея и трябва да се борим за нея. Обръщайки се към американците на 6 септември 1943 година, Чърчил изтъкна общите ценности на англо-американското единство. Негова коалиция на англоговорящите остана в миналото. Съюзът се разшири и присъедини всички онези, които желаят да говорят общия език на свободата, мира и демокрацията. Но думите на Чърчил все още са в сила: „Казвам „Не може да спрете!“ Няма място за почивка в този момент. Стигнали сме дотам по пътя, където не можем да спрем. Трябва да продължим. Ще бъде или световна анархия, или световен ред“.

Текстът на Гари Каспаров е публикуван в "Гардиън". Преводът е на Клуб Z.