Първо заклеймяваме "политическата коректност" като зло. Да, тя има своите отблъскващи крайности, но в същността си е отхвърляне на омразата и агресията от обществения живот. И това отхвърляне е благо, а не зло...

После насърчаваме езика на разделението и омразата. И тя избуява, подхранвана от злото в човешката душа и популистките недъзи на демокрацията (които именно "коректността" възпира)...

После идва популизмът на разединението, отхвърлянето на единна Европа, която е единствената успешна гаранция срещу насилието на континента ни...

После идва политическото насилие... И то дойде.

А после е "сезонът на черешите", и след него "... втори сезон на костилките, с костите в калта, с кръвта и носилките..."

Ако някой не е разбрал, борим се децата ни да живеят в мир, като нас. Синовете ни никога да не живеят в окопи. И съседите да не са ни врагове. Защото са много живите, които помнят това, но явно вече са много обществата, които го забравят. И тази борба децата ни да живеят в мир изисква не само силна, единна външна отбрана (естествено) и не само силни единни вътрешни служби за ред и сигурност. Изисква и да продължим категорично да отхвърляме омразата в обществата си, нашите, "свободните". И да не използваме демокрацията и свободата, за да насърчаваме злото в душите си.

Тази борба има герой и жертва. Светла памет, Jo Cox.

Коментарът е от фейсбук профила на Радан Кънев. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.