След 4 процедури и общо 6 изслушани концепции на 4-ма кандидати в рамките на повече от 2 години – толкова костваше да се стигне до днешния избор на председател на Софийския апелативен съд. Това е "единственият кон" в състезанието - досегашният зам.-председател и шеф на Гражданско отделение (ГО) Даниела Дончева.

За нея гласуваха 9 от съдийската колегия след люти дебати и обичайните подмятания между двата "лагера", включително - дали е преписвач, излизала ли е на стълбите на Съдебната палата и взимат ли се решенията на ВСС някъде отвън.

Камен Иванов обаче гласува към "великолепната осморка", която обикновено е монолитна и така в "опозиция" останаха само Лозан Панов, Соня Найденова, Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Калин Калпакчиев.

Даниела Дончева трябваше да отговаря на множество въпроси при процедурата, която продължи малко по-малко от 4 часа. Например - защо в нейната концепция (по сигнал на Български институт за правни инициативи на ексминистъра Христо Иванов, б.а.) се откриват цели пасажи мо-т-а-мо с тази на Веселин Пенгезов от 2013 г. На отговора й - че това е само в частта със статистика и изреждане на цифри, Лозан Панов отбеляза, че "дословно са възприети цели абзаци" и че има един израз "уеднаквяване на съдебната практикаТА“....

- Установих, че и при вас го има това – може би правописна грешка, но тя е абсолютно идентична - озадачи се Панов...

- Аз не мога да си обясня има ли нещо лошо като мярка срещу корупцията да се разпределят делата на случаен принцип... - тръгна по същество Дончева.

- Ама те са една и съща!... - каза Лозан Панов.

- Ами случва се - отговори му кандидатката.

Съдия № 1 ядоса някои от кадровиците и когато в реда на препитването я помоли да коментира изказване на Бойко Борисов отпреди години - че "Ахмед Доган пръв установил, че управлява този, който овладее медиите и съдебната система".

Това смути кандидатката, а от колегията се зажужа, че й се задават "странни въпроси". В крайна сметка тя прие да не отговаря, защото още не била избрана, а само кандидат, пък и става въпрос за представител на изпълнителната власт.

Думата взе представляващият ВСС Димитър Узунов, който каза, че не счита въпросите на Панов за странни и тъкмо и той ще я пита нещо:

"Вие бяхте ли на стълбището на съдебната палата в подкрепа на онази стачка. Ако да – защо и ако не – пак защо?" (Имайки предвид, когато съдии, водени от Лозан Панов, казаха прословутото "Не на страха", б.р.)

Тук Дончева каза, че си спомняла, че "имало такива действия", но "лично не съм била пред Съдебната палата".

Бяха й зададени още куп въпроси за неравномерното разпределение на делата в САС и включително в ГО, на което е шеф, за редките проверки на по-долните инстанции, извършвани от ръководния екип на съда, защо не са взети мерки срещу огромния конфликт в Благоевград между шефа на Окръжния и на Районния съд...

Тя отговаряше на моменти, че е била само зам.-председател на САС, а не шеф (както Благоевград , така и цяла Западна България са към Софийския апелативен регион, б.а.), а друг път изтъкваше опита си на ръководна длъжност като предимство.

В светлината на "повдигнатата топка" за Благоевград, Калин Калпакчиев веднага използва да си върне на Димитър Узунов, като попита кандидатката как като член на ръководния екип оценява това, че в югозападния окръжен съд случайното разпределение на делата от години не се извършва от председател или дори зам.- на съда, а от редови съдия (който по едно съвпадение е братът на Димитър Узунов - Петър, б.а.).

Тя отговори дипломатично, че не вижда нищо лошо, ако това е разписано като регламент от ръководството и е одобрено от колектива на общо събрание.

За сметка на това кандидатката защити идеята си имиджът на съда да се поправи, като се организират "телевизионни рубрики, в които да се дискутират теми за правата и задълженията на участниците в съдебното производство".

По едно време - малко след 11 ч. съдия Дончева реши, че има земетресение и замалко прекъсна да говори... Никой обаче не се съгласи на предложението на Лозан Панов за почивка и тя продължи с уговорката, че "малко ще й трепери гласът".

Соня Найденова се поинтересува повече от създадените в САС "групи за разпределние на делата", а Юлия Ковачева - какво мисли за съдебната реформа и най вече: за част от концепцията й съдът да организира работни срещи с прокуратурата.

Последното прдизвика бурни коментари, включително и от Камен Иванов, който иначе гласува накрая за Дончева.

Съдът и прокуратурата имаме различни задачи и предследваме различни цели. Не сме врагове, но - позволете ми да използвам тази дума – не сме и ортаци, каза Иванов.

На финала, когато дойде време за аргументации, Димитър Узунов дръпна кратко слово, че кандидатката показва "задълбочено познаване на проблемите и постиженията на този съд, предлага конкретни мерки, които аз намирам за съвсем изпълними, реални и при всички случаи ще спомогнат за набелязаните от нея цели".

Председателят на ВАС Георги Колев също се включи в нейна подкрепа, че тя се е справила повече от отлично, "въпреки многобройните провокативни въпроси".

Думата взе Калин Калпакчиев, който - за да илюстрира колко важен е САС, напомни начина, по който Николай Кокинов разяснява именно това на Бойко Борисов в едно някогашно тайно СРС: като му казва, че "три граници опират на територията на съда".

Включително и на вашия въпрос, г-н Панов – един съдия не би трябвало да има притеснения да изрази позицията си какво мисли за един висш представител на изпълнителната власт, касаеща съдебната - допълни той.

САС е последна инстанция по много важни дела и с много голям материален интерес. САС е компетентен като втора инстанция по всички дела срещу магистрати, дела с имунитет - и това показва защо е толкова интересен на политичската класа. По търговски дела с изключителен материален интерес – в момента е втора  инсация на КТБ.

За съжаление – моите уважения към г-жа Дончева, но тя не е доказала с публичните си изяви, че има позиция по въпроси, касаещи темите на съдебната власт. Включително днес отказа да коментира едно известно интервю на г-н министър-председателя, което, смятам, е допустимо да бъде коментирано от съдия, който кадндидатства за такъв важен пост.

Друг въпрос е – защо съдиите мълчат сега в САС. Те не са от най-мълчаливите - каза Калпакчиев и даде примери, когато излизаха с декларации.

Но, както каза един колега, имаме устойчива практика да не се съобразяваме с мненията на съдиите. 
Съдиите мълчат, и то оглушително мълчат - знаят, че каквото и да кажат, то няма да има никакво значение върху избора на председател на съда.

Аз като много от вас си задавам въпроса - какъв е смисълът от процедурите за председатели на съдилища по начина, по който ги провеждаме. За да имат смисъл, би следвало това, което говорим тук, да има значение за крайния резултат – нали така? Аз излагам аргументи, вие излагате аргаументи, спорим...

Да де, ама не. Всичко, което се излага тук, няма никакво значение. Изборите за председатели на съдилища се свеждат до грубо калкулиране на гласове. И гласовете са вече преброени, много преди да влезем в тази зала. 

Мога да предположа какъв ще е изходът (от гласуването, б.а.), но няма да го кажа, за да не ви обидя. Написал съм го тук – след това може да проверите дали ще позная с точност.

Каквото и да се каже тук, то няма да има значение. Изборът за Благоевградския окръжен съд е най-пресният пример (бе избрана Катя Бельова, б.р.)

ВСС ЗА БЛАГОЕВГРАДСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД: КЕ УМРЕМ ЗА НЕГО!

Един американски анализатор нарича това постфактологична ера. Има нещо притеснително, когато личните пристрастия превземат целия дебат. Така разговорът, който стъпва на реалността, е напълно изместен в постфактологичната ера. Време, което дори не претендира диалогът да се основава на конкретни факти. И където най-аплодирани са тези, които говорят най-неверни неща.

За концепцията – най-малкият проблем е, че части от нея са буквално преписвани. Да ползваш чужди мисли - да ги цитираш или да не ги цитираш, е позволено разбира се... Пак казвам – проблемът е в нейното съдържание. 

Няма анализ – както голословно съобщи г-н Узунов. Няма анализ – това е възпроизвеждане на годишния доклад на съда.

Моля за извинение, но чух поредните фрази, които могат да бъдат отнесени към всеки един човек. Това са - прощавайте - кухи клишета. Зная, че някога е много трудно да се изкаже собствено мнение... Особено по отношение на мен, който ще се върна на работа в този съд - можех да си спестя мнението. Не го направих - не съм го правил и преди при другия председател. 

НЕЛИ КУЦКОВА КЪМ ВСС: ЖАЛ МИ Е ЗА ВАС

Галина Карагьозова също констатира скръбно, че колега от Съвета й казвал защо говорят винаги едни и същи неща и че той няма да си промени мнението.

Може пък случайно някого да убедим с изложените в дебата съображения, каза тя.

Лозан Панов се намеси, че на Общо събрание на САС попитал съдиите какво е тяхното мнение за кандидатурата на единствения участник в процедурата, "като последва пълно мълчание, което намирам за обезпокоително". 

Трябва да намерим отговор на въпроса ние искаме ли промяна или да покажем, че някои от нас не я дават тази промяна?!

Нека не казваме пак – "ще си ги изиграем нещата докрай, така както сме си ги преценили, както сме си ги решили", завърши той с пряка препратка към едно записано неволно изказване на Димитър Узунов.

Веднага се намеси Узунов, който обяви, че няма да му отговаря, но в ръцете си държи протокол от сбирка на Общото събрание за избор на заместнички на Калоян Топалов в СГС, на което също нямало "нито една дума за, нито една дума против, но вие тогава не реагирахте".

Гласуванто завърши по описания горе начин.