РАЙНЕР ХЕРМАН

През изминалите месеци в Турция непрестанно се говореше за възможност от военен преврат. Никой обаче не смяташе, че това е възможно. Та нали  Реджеп Тайип Ердоган първо като премиер, а впоследствие и като президент обезвласти военните.

Дори и когато нарастваше недоволството сред половината от населението от авторитарния управленски стил и ограничаването на свободите, едва ли някой е искал танковете да излязат по улиците.

Който и да е планирал този дилетантски опит за преврат, той е подценил решимостта на турците никога повече да не допускат господство на военните.

При военните преврати от 1960, 1971 и 1980 г. беше друго. Тогава в болшинството си населението приветства действията на генералитета. Само поради тази причина мисията имаше успех. Така беше и през 1997 г., когато само вербални закани на Генералния щаб доведоха до свалянето от власт на ислямиста Ербакан. Десет години по-късно това вече не беше достатъчно. Тогава генералите отново размахаха заплахи, но не посмяха да действат поради липса на народна подкрепа.

Противниците на Ердоган ще усетят гнева му

Президентът Ердоган съзря тази слабост и в полунощ призова турците да излязат по улиците. Мнозина се противопоставиха на войниците, дори ги задържаха и ги предаваха на полицията. И джамиите се мобилизираха - в необичаен час призоваха към молитви.

Засега по всичко личи, че бунтът на малка част от армията е провал. Лесно е да си представиш как Ердоган след това ще действа. Дори при далеч по-малки заплахи – при неотдавнашните протести в Истанбул и след разкриването на корупционна афера през 2013 г., неговите противници усетиха гнева му, той продължи да поляризира обществото.

В сегашната криза Ердоган има шанса да използва сплотеността на обществото, за да запълни отворените в миналото бездни.

Райнер Херман е автор на 5 книги за Турция и арабския свят. Работи като редактор в политическия отдел на в. “Франкфуртер алгемайне”, откъдето препечатваме коментара му. Заглавието и преводът са на Клуб Z.