Олимпийските игри в Рио де Жанейро трябваше да се превърнат в празник за Бразилия и цяла Южна Америка, първата олимпиада, която се провежда на континента, и една от малкото, състояли се в южното полукълбо. Имаше момент, който изглеждаше съвместим с първоначалната визия на олимпийските игри като приятелско международно състезание между страни, които може да са съперници, но не са врагове, на един свят, който може заедно да празнува спортните добродетели и приятелство. Лесно е да се каже, ме тези идеалистични подбуди ще бъдат разбити през 2016 година, която продължава да шокира, година, през която международният ред бе подложен на изпитание и се оказа, че липсва.

Игрите в Рио ще бъдат провал, независимо колко успешни могат да бъдат откъм спортни постижения и зрителски интерес, защото глобалното ни усещане за международен ред се провали. Към Рио се тътри една разделена, обърксана и дори съкрушена международна общност.

Съвременните олимпийски игри са създадени през 1896 г. от Пиер дьо Кубертен - френски аристократ, който се е надявал, че играта може да предложи място, където джентълмени могат да се състезават на игралното вместо на бойното поле. Дизайнът на олимпийския флаг н Кубертен с петте преплетени кръга, представляващи петте главни континента и всички народи по света, е въведен през 1914 г., но визията на Кубертен изчезна в окопите на Европа.

Във война и мир, в гореща и студена война олимпиадите често се оказват битка за световно лидерство. За американците най-великият миг е победата на САЩ на хокей срещу СССР на зимната олимпиада в Лейк Плесид. Но Студената война преживя и два бойкота - американския бойкот на летните игри в Москва през 1980 г. и съветския бойкот на летните игри в Лос Анджелис през 1984 г. - които подкопаха стремежа към международна хармония.

Много страни се опитаха да използват олимпийските игри, за да демонстрират нарастващата си сила. Германската олимпиада през 1936 г. в Берлин трябваше да покаже арийското превъзходство на Хитлер. Китайската олимпиада през 2008 г. бе прослава на силата и богатството на комунистическия капитализъм (или капиталистическия комунизъм). А руската олимпиада през 2014 г. бе възхвала на руския президент Владимир Путин.

Някои олимпиади обаче дадоха надежда за интернационализъм. Страни като Австралия и Катада бяха домакини на олимпиади, които показаха техните национални черти. Особено трогателни в ретроспекция бяха зимните олимпийски игри през 1984 г. в Сараево, Югославия. Въпреки разгара на антисъветската риторика ан администрацията на Рейгън американците бяха очаровани от имиджа на многоетническа комунистическа страна, приела целия свят. Това бе олимпиада, която даде надежда за размразяване в Студената война, вяра, че международният ред може да гарантира сигурност, за да разсее напрежението и да позволи съвместното съществуване на различни светогледи. Ужасната ирония е, че Сараево щеше да бъде пометено от гражданска война и геноцид скоро след края на Студената война, като превърне една успешна олимпиада в прелюдия към по-късна трагедия.

В Бразилия националното правителство е в криза, а местната управа в Рио е на ръба на фалита. На плажа, на който хората би трябвало да се веселят и да гледат плажен волейбол, бяха изхвърлени разчленени части от човешко тяло. Канализацията на Рио е задръстена с боклуци и необработени човешки отходи. Липсата на някои видни спортисти - включително оттеглянето на състезатели мултимилионери по голф - ще контрастира с растящата бедност в града домакин, страната и континента, които нямат възможността да се откажат от домакинството и които нямат обществени здравни ресурси да се справят с тежките за хората поражения на вируса зика.

Дори без тези проблеми олимпийската мечта за триумф на международния ред ще бъде напразна задача. Популизмът, национализмът, ксенофобията, тероризмът и войната са преплитащите се кръгове на нашето време. Комунизмът загуби Студената война. Но кой спечели? така и не се появи "нов световен ред" извън стремежа към хиперкапиталистическа глобализация. И този международен ред бе силно разклатен от голямата рецесия, неравенството в доходите, падащите цени на петрола, "Брекзит" и други сътресения в ЕС.

Американците очакват зрелищно бедствие. Те очакват събитие, което става само веднъж на 4 години, събитие, което показва възхода и падението на човешките амбиция и постижения, с упорити състезания и саможертви, с победители и победени и възторг и сълзи и с ясна увереност в провала и пропукването. Това ще бъде страхотно зрелище по телевизията.

------

* Авторът е преподавател в Western New England University в Спрингфийлд, щата Масачузетс. Препечатваме статията му от сп. "Тайм".