Теоретично, чисто теоретично, следният сценарий е мислим: президентът на САЩ не се чувства добре. Може да го мъчи зъбобол. Спи лошо. В мрачно настроение рано сутрин вика офицера, който денонощно е в близост до държавния глава и винаги носи със себе си куфара, наречен “футбол”, съдържащ кодовете за задействане на ядрените оръжия. На съответния генерал от Пентагона президентът чете от една карта, наречена “кекс”, идентификационен пин и разпорежда ядрен удар някъде по света. Ако военните не се разбунтуват, никой не може да му попречи.

Тръмп говори за ядрени оръжия, като че те са сделки с недвижимости

Една от особеностите на тази предизборна борба е, че подобни сценарии, колкото и абсурдни да изглеждат, се разпространяват от медиите. Причините са две. Първо – президентът на САЩ действително разполага с неограничена власт да заповяда използването на ядрени оръжия. Второ – кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп демонстрира не само темперамент на Меркурий (според митологията покровител на търговците, крадците и приходите – б. р.), а и говори лежерно за атомни оръжия, което кара експерти по сигурността да тръпнат.

В речта си по време на партийния конгрес демократката Хилъри Клинтън изрично превърна този факт в предизборна тема: “Не могат да се поверяват ядрени оръжия на човек, който излиза от кожата си при едно съобщение в туитър.”

Социологически поручвания сочат, че едва една трета от американците вярват, че ядреният арсенал на САЩ е в добри ръце

Тръмп все пак подчертава, че смятал ядрените оръжия за ужасни и като президент щял да прави всичко възможно, за да предотврати използването им. От всичко, което е казал за атомните оръжия, той със сигурност не е доктор Стрейнджлав, който обожава бомбата.

По-малко ясно е при какви обстоятелства в критичен случай все пак би си представил ядрен удар. По принцип “стратегическата неяснота” не е осъдителна – да оставиш противника в неведение е част от ядрената доктрина. Сегашното правителство поне декларира, че Америка няма да използва ядрени оръжия срещу държави, които не разполагат с такива, които са подписали Договора за неразпространение на ядрени оръжия и се придържат към него. Това на практика изключва ядрен удар примерно срещу Германия, но не и срещу Северна Корея.

Според съобщения президентът Барак Обама инициира разработването на така наречената “No-First-use-докрина”. Така при конфликт САЩ биха се задължили да не нанасят първи ядрен удар.

Европа е прекалено голяма. Не изключвам нито една опция

Тръмп би могъл и да се придържа към такава позиция или държавнически да замълчи. Но кандидатът за президент говори много по темата. Същевременно той не оставя впечатление, че е вещ по ядрената тема, нито че онова, което казва, го е премислил добре. Тази разводненост той обяснява с това, че никога не бивало да се изключват варианти – кредо на Тръмп от многото преговори при неговите сделки с недвижимости.

“Темата за ядрените оръжия вече не била актуална. Но има ли момент, когато те биха могли да бъдат използвани? Възможно е”, гласи типичната сентенция на Тръмп по темата.

Всичко това не е успокояващо. Твърди се, че наскоро по време на тв предаване Тръмп няколкократно е попитал съветник по външна политика защо Америка не е използвала атомните си бомби, след като ги има. В студиото настъпило необичайно мълчание.

“Тръмп би могъл да сложи край на 60-годишна доказала се теория на възпирането. Целта на ядрените оръжия е те никога да не бъдат използвани. Тръмп по друг начин ли гледа на това?”, написа в туитър консервативният експерт по сигурността Джон Нунън, след като се разчу за случая.

Оспорваният цитат не е доказан, говорител на Тръмп опроверга съобщенията. Има обаче и други изказвания на кандидата за президент. Когато през март по време на телевизионно интервю Тръмп беше попитан дали би могъл да си представи използване на ядрени оръжия в Близкия изток или в Европа срещу терористи от “Даеш”, той не изключи подобна възможност: “Даеш” нанася удари, а Вие не бихте се бранили с атомни бомби? Защо тогава ги създаваме?”, обърна се Тръмп към водещия.

Ден по-късно той отговори на подобен въпрос за ядрен удар срещу Европа: “Европа е доста голяма. Не изключвам нито една опция.”

В крайна сметка по време на криза важно е едно – нервите. Един президент може да знае толкова много за ядрените оръжия и да е размишлявал по въпроса, колкото си иска. Но в случай на извънредна ситуация и в условия на невероятно напражение той е длъжен в рамките на няколко минути да вземе възможно най-подходящото решение с всички произтичащи от него последствия. Тръмп е сигурен, че при такава ситуация той е най-подходящият: “Поставен под натиск, аз бих бил завидно спокоен.”

Хуберт Ветцел е заместник-завеждащ ресор външна политика на мюнхенския всекидневник “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на КлубZ.