Докато се гордеем, че "и ний сме дали нещо на света" и обясняваме като в брошура на "Балкантурист" каква история и природа си имаме в България, нашите "гордости" тихомълком изчезват.

Поредният пресен пример за това е съдбата на архитектурно-историческия резеряват Яйлата.  Под солидния предтекст за реставрацията на крепостната стена и античния град в местността, и със специалното участие на финанси по европейски проект, история от 5000 години пр.н.е. е на път да се превърне в пластмасова "въртележка". Нямам предвид буквално онези, на които сме се возили като деца. Поне засега...

Днес беше изпратено поредното писмо от  "Гражданска инициатива за опазване на културно-историческотото наследство" ( ГИОКИН) до кмета на Каварна и институциите. Въпреки доброто желание на тази организация, строителните работи си текат, а въпросите остават без отговор. И техните, и моите, и на всички, които искат историческо наследство, а не увеселителен парк. Пародийната "реставрация" е официално спряна от 1 май, но продължават да се появяват снимки от строежа и сигнали от граждани. Няма кой да ги чуе обаче, 2 милиона лева вероятно стигат за някой и друг чифт "запушени уши". 

Може да се каже, че вече има модел за всички тези "реставрации" с европари. Ако съдим по крепостите Кракра и Мезек, а сега и Яйлата - взимат се парите, "усвояват" се бързо и до стотинка, резултатът от цялата процедура е уродлив пластмасов кич, който трябва да е "атракция" за туристите. Векове история, уникална природа, всичките ни "красоти и гордости" изчезват под разни видове тенекии, ламарини и блокчета итонг. Мотивите за това унищожение са привличане на туристически поток и повече приходи. Било добре за икономиката, за дъжавата.

С напредването на "възстановяването" на крепостната стена , тя изчезва под тези грозновати
бели блокчета, които трябва да "пресъздават" античния зид. Снимка Владо Руменов

 

Какво попускаме всъщност? 

Архитектурно-историческия резерват Яйлата включва скален пещерен град със 101 жилища, чийто зародиш историците откриват 5000 години преди Христа. По време на Второто българско царство (края на XIII и началото на XIV век) се превръща в исихастки манастирски комплекс (монасите живеели в пълно уединение). Резерватът е разположен на територия от 300 дка в мрежата на НАТУРА 2000 и защитена зона "Калиакра". В местността могат да се наблюдават застрашени видове като среден корморан, голяма и малка дропла, див божур, а някога и тюлен-монах. 

Ако естествената красота на това място не води туристи, няма да ги доведе и пластмасовия кич. Най-много да дойдат байганьовците, които налитат на комбинацията от кепабчета и чалга, за да доутъпчат всичко, което камионите и багерите не можаха. 

Багери тъпчат резервата, унищожават редки видове и рушат скалния град. 
Снимка Владо Руменов

Да не рециклираме историята

Вместо да е съкровище, културно-историческото ни наследство се е превърнало в обезценена валута, с която се търгува безразборно. Не става въпрос за нехайност на държавата и институциите, напротив. Някой много старателно "усвоява" европарите за този и други подобни проекти, и също толкова старателно рециклира, само че не боклуци и проблеми, а история и природа.

Сещам се една мъдра мисъл... "Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще." Хубаво е да си я припомняме, вместо да си "рециклираме" историята.