Коментарът е от "Площад Славейков"

Предупреждение! Ако искате да се наслаждавате на българската литература, не четете този текст!

Знаете ли кой псува най-добре у нас? Каруцарите? Помислете отново. Не е и Стоичков. Ако искате да бъдете напсуван вдъхновено, с въображение и не-метафорично, обърнете се към писател. Писателите са професионалисти. Жалко е, но се сещат за тази страна на езиковата култура, само когато говорят помежду си.

Репликите на Милен Русков към Георги Господинов във Фейсбук от последните дни обаче не са на това ниво – неговите псувни са като на обикновен завистник, който винаги намира конспиративно обяснение защо някой друг е постигнал повече от него. Целта му може и да е различна, но думите му не звучат като бунт, а като най-обикновена ругатня от кръчмата.

Този сериал го гледаме отдавна – имало го е преди Освобеждението, след Девети септември беше потиснат, но след Десети ноември разцъфтя в пълния си блясък върху гроба на тоталитаризма. В по-ново време бяхме свидетели на епизодите: „Недялко Йорданов срещу Богомил Райнов“, „Мартин Карбовски и Тома Марков срещу Виктор Пасков и Любомир Левчев“, „млади срещу стари в „Литературен вестник“. А от няколко години насам имаме нови протагонисти: Милен Русков, който ту пропушва, ту клокочи, ту изхвърля дим и пепел, а понякога изригва срещу другия връх в съвременната ни литература Георги Господинов. Възвишението на гнева срещу Физика на тъгата.

Русков сипе огън и жупел по адрес на Господинов, той обаче не отвръща директно. Но ако се вгледаме в последвалите статуси на стената му във Фейсбук – макар и посветени на глобални явления, „разпади и разломи“ – откъсите ясно показват какво мисли. Дори цитатите от Яворов: „Никне жълта злоба…“.

Волно или неволно Господинов се оказа замесен и в друг скорошен около-културен скандал – битката за „Литературен вестник“. Най-големите камъни паднаха в неговата градина – вероятно защото той е най-популярен.

Още не е отшумяла тази драма, а вече сме във вихъра на следващата – все в литературата. Но отново не става дума за литература, а за задкулисие, сделки, нови ченгета, лобита и политика.

Милен Русков твърди, че е лош вкус писателите да заявяват публично отношение към политиката и злобата на деня – и очевидно визира Георги Господинов, който винаги е защитавал ясна обществено-политическа позиция. Докато Русков изглежда смята, че вместо твореца трябва да говорят творбите му. Затова са необясними откровенията му по адрес на Господинов. Думите му предизвикаха такъв скандал, че пореден ден стената му във Фейсбук е сред най-посещаваните места в социалната мрежа – редом със страниците на Биг Брадър и „Фермата“. Защото уж литературният казус проникна дълбоко в територията на чалгата.

Ако сега се намесят и телевизиите, зрителите ще разнасят тези герои като персонажи на Биг Брадър. Ако Русков иска такава слава – най-добре да се обърне към БНТ с предложение за ново писателско риалити – те имат опит в литературните риалити шоута. И там да бъдат поканени на първо място самият той, и още примерно: Калин Терзийски, Мартин Карбовски, Тома Марков, Румен Леонидов, Едвин Сугарев и прочие остри камъни в литературата. За тяхно съжаление, най-вероятно Георги Господинов ще откаже участие. Но публиката им ще бъде гарантирана – ще ги гледат дори и хора, чели единствено статусите им във Фейсбук.

Божана Апостолова – най-голямата издателка на българска литература – стои от години зад книгите и на Русков, и на Господинов. С нея са били най-големите им триумфи. И не за първи път се опитва да ги помирява.

„Лично мен ме е срам от подобни скандали – коментира пред „Площад Славейков“ Апостолова. – Четох изказвания като това защо присъждат наградата „Перото“ на Иван Теофилов, а не на Ани Илков, защо на Георги Господинов, а не на Надежда Радулова… Българинът трябва да разбере, че писането не е състезание. Рано или късно голямата книга остава в литературата. Нека да спрат тези ежби, които гонят читателите. Като хвана корица на българска книга, вече се сещам или за скандалите в „Литературен вестник“, или за Светлозар Желев… Недопустимо е всичко това. Дано тези умни мъже най-после проумеят, че само красивите отношения могат да бъдат на ползу роду.“

Ние, от „Площад Славейков“, искрено се надяваме това да е последният ни текст по тази тема. Защото дебатът излезе от културата, води се изцяло в сферата на личните нападки.