Топъл септемврийски следобед в района Калио в Хелзинки. На площадката на детската градина "Франзензия" групи четири и петгодишни се занимават. „Искаш ли сладолед“, пита едно то тях като предлага купа от пясък. Персоналът се движи между децата, говори с тях, гледа и си води бележки, разказва "Гардиън". Ето някои от тайните на финландския успех през погледа на британската медия:

В тази детска градина няма нищо особено, освен че с 200 деца е най-голямата в Хелзинки. Представлява висока сграда, бивша университетска постройка от 30-те години, която изпълнява сегашната си роля от м. г. Но точно от такива странни места, в които се чува ехото на бюрокрацията, а стените са покрити с детски рисунки и и навсякъде има купчини принадлежности за игра, от такива места започва да се оформя чудото на финландската образователна система.

Във Финландия средното образование е начело в Европа през последните 16 години, там не съществуват непрекъснатите дебати за структурата и съдържанието му, каквито наблюдаваме у нас, а и в много други страни. Интересът как точно го постигат финландците е огромен. Но според тях всичко започва много преди началното училище, докато техните бъдещи ученици още носят памперси.

Централно за ранното образование във Финландия е, че училището започва късно. Но много неща се подготвят по-рано. Във "Франзения", както във всички детски градини, ударението не е върху математиката, четенето или писането (по тези предмети не се провежда формално обучение, докато децата не постъпят в първи клас), а върху креативната игра.

„Вярваме, че децата преди 7 години не са готови да започнат училище.“ Това обяснява пред „Гардиън“ Тиина Марьониеми, директор на детския дневен център "Франзения". „Те имат нужда от време за игра и да са физически активни. Това е времето, в което трябва да са креативни“.

Основната цел в ранните години на обучение не е явно „образование“ във формалния смисъл на думата, а създаването на условия всяко дете да бъде здраво и да се чувства добре. Това е времето, в което децата трябва да създадат добри социални навици: да се научат да се сприятеляват и да уважават другите, например, да се обличат самостоятелно. Официалните ръководства също подчертават  важността в преучилищното обучение от „радостта да се учи“, чуждоезиковото обогатяване и комуникацията. Много се набляга и на физическата активност – поне 90 минути игра всеки ден навън. „Детската градина във Финландия не се фокусира върху подготвянето на децата академично“, пише финландската образователна експертка Паси Салберг. „Основата цел е децата да са щастливи и да станат отговорни индивиди“.

Но играта е нещо много сериозно, поне за учителите, защото чрез играта децата придобиват и на умения как да учат. "Франзения" има 44 души персонал, който се занимава с децата. 16 са учителите, които са завършили тригодишно обучение по специалността. Има и 28 медицински сестри. Съотношението персонал-деца е 1 към 4 при децата под 3 години и 1 към 7 при по-големите. Игрите се планират внимателно – те са смесица от свободни игри и насочвани от учителя занимания. Развитието на децата непрекъснато се оценява. „Не е просто игра, това е учене чрез игра“, обяснява Марьониеми.

Внимателно организираната игра помага да се развиват качества като концентрация, умения да се разрешават проблеми, внимание, помнене, които на 4-годишна възраст са по-силни знаци за академичен успех, отколкото възрастта, на която детето започва да чете, казва  Дейвид Уайтбред, директор на Центъра за изследване на играта в образованието, развитието и ученето при Университета в Кеймбридж. Според него така се формират и по-силни лидери.

Той обяснява, че съществуват доказателства, че доброто ранно учене, основано на играта, не само подобрява образователното развитие, но помага за напредъка на деца от социално и културно ощетена среда.

Според него: „Колкото по-добро е качеството на предучилищното образование, толкова по-добри са резултатите – и в емоционално, и в социално отношение и академичните постижения“.

Във Финландия всяко дете има законно право на висококачествено предучилищно образование. Във "Франзения", както и във всички детски градини, децата са от смесен социален произход. Таксите, субсидирани от държавата, са максимум 290 евро месечно (освободени са хората с нисък доход) за грижа 5 дни в седмицата, 40 часа. Около 40 на сто от децата между 1 и 3 години ходят на ясли, 75% от децата между 3 и 5 години. Предучилищната за 6- годишните обхваща 98 на сто от тях.

Дневната детска грижа не е единственият фактор,  който подготвя академичните успехи на системата. Другото е силната увереност, че мисията на образованието във Финландия е да създаде усещането, че децата имат равни шансове, че малка нация, която иска да се състезава в световната икономика не може да си позволи неравенство и сегрегация в училище и по отношение на здравеопазването. Гунила Толм, професор по образование от Университета в Хелзинки, казва: „Целта е всички да прогресираме заедно“.

Успехът на финландското средно образование е история, която е била разказвана много пъти. В началото на 21-ви век за изненада и на самите финландци, а още повече за останалия свят, северната страна се оказва световен лидер в образованието. Тестовете ПИСА показват, че финландските ученици имат едни от най-високите резултати в света в математиката, науката и четенето. В три последователни изследвания, последното от 2012 г. страната леко отстъпва, но остава най-добре представящата се държава от Европа.

За разлика от другите западноевропейски държави във Финландия децата не тръгват на училище преди да станат на 7 години. „Учене за тест“ е неизвестно понятие. Формални изпити няма. За всички ученици се предоставя безплатно хранене в училище. Огромната тревога за повече родители – "дали ще намеря добро училище за моето дете, дали ще издържи матурите след 4-и клас, след 7-ми" и т. н. – като цяло не съществуват във Финландия.

Разликите в образователните постижения на отделните училища са незначителни, затова родителите просто записват децата си в най-близкото до дома си училище. Прилага се качественият, а не количественият подход – т. е. по-малко учебни часове и по-малко домашни. Ученето след училище е рядкост. Финландските деца са подложени на много по-малък стрес от връстниците си в други европейски държави. Финландците дават голяма свобода на учителите какво и как да преподават. Те са добре платени и добре обучени, уважавани от родителите и имат доверието на политиците. Те имат система на самооценяване.

Притеснени, че последните резултати в ПИСА са малко по-ниски, образователните власти във Финландия въвеждат промени в националната програма с идеята, че учениците трябва да бъдат още облекчени и се въвеждат повече часове по изкуства и занаяти. Ключовата дума е креативност. В основата на новата програма, казват безапелационно от Националния борд по образование, е „радостта от ученето“.