Колумбийският президент Хуан Мануел Сантос е тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир, обяви днес председателката на Норвежкия Нобелов комитет Каци Кулман Фиве.

Призът се присъжда за приноса му в мирното споразумение с партизанската марксистка групировка Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК). Тя сложи край на най-стария конфликт в региона, продължил 52 години. Засега обаче мирът не е влязъл в сила, тъй като той бе отхвърлен на референдум. Въпреки това Норвежкият Нобелов комитет удостоява Хуан Мануел Сантос за изключителните му заслуги.

Нобеловата награда за мир има парично измерение от 8 милиона шведски крони (930 000 долара). Церемонията по връчването й е на 10 декември в Осло.

Хуан Мануел Сантос получава наградата за решителните си усилия да прекрати продължаващата повече от 50 години гражданска война в Колумбия, се казва в мотивите на Комитета. Тя е една от най-дълготрайните в съвременната история и единственият въоръжен конфрикт, продължаващ и днес на двата американски континента.

Тази война отне живота на над 220 000 колумбийци, а близо 6 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си. Наградата трябва да бъде смятана и като признание за колумбийския народ, който въпреки огромните трудности и насилие не загуби надежда, и на всички страни, допринесли за мирния процес. Наградата е и почит към паметта на безбройните жертви на конфликта.

Председателката на Норвежкия Нобелов комитет Каци Кулман Фиве обявява лауреата на наградата за мир за 2016 г.

Хуан Мануел Сантос инициира преговороте, завършили с подписването на мирно споразумение между правителството на Колумбия и партизаните от ФАРК. Макар добре да е знаел, че този процес е спорен и противоречив, президентът бе главен гарант на това, че жителите на страната ще могат да изразят чрез гласуване на референдум мнението си за мирния процес, изтъкват от Норвежкия Нобелов комитет.

"Резултатът не бе този, който Саянтос искаше. Крехко мнозинство от 13 милиона души (малко над 50 на сто - б.р.), които пуснаха бюлетините си, казаха "не" на споразумението. Този резултат създаде голяма несигурност за бъдещето на Колумбия. Има реална опасност мирният процес да спре и дори гражданската война дза избухне отново. Това прави още по-важно страните, оглавявани от президента Сантос и лидера на партизаните от ФАРК Родриго Лондоньо да спазват примирието", посочват от Комитета в Осло.

Същевременно хората, присъдили тазгодишната награда, изтъкват, че отрицателният резултат от референдума не означава непременно, че мирният процес е мъртъв. Според тях гласувалите с "не" не са отхвърлили желанието за мир, а едно специфично мирно споразумение. Същевременно лауреатът Сантос покани вчиски страни в процеса да участват в широк общонационален диалог. Той е приветстван дори от отхвърлилите споразумението.

"Като присъжда тазгодишната награда за мир на Хуан Мануел Сантос, Норвежкият нобелов комитет желае да насърчи всички, стремящи се към постигане на мир, помирение и справедливост в Колумбия", се казва в изявлението.

Хуан Мануел Сантос е на 65 години. Той бе изпран за президент на Колумбия през 2010 г. и спечели втори мандат през 2014 г.

Сантос е 16-ият действащ държавен глава, който получава Нобеловата награда за мир. Високото отличие е било присъждано и на петима бивши и шестима бъдещи държавни глави.

Често обаче тази награда е предизвиквала остри спорове. Причина е, че политиците са били твърде противоречиви фигури.

Особено остро бе критикувано присъждането на Нобелови награди за мир на Ясер Арафат през 1994 г. и на Барак Обама през 2009 г. Покойният палестински лидер бе обвиняван в тероризъм. А за президента на САЩ се изтъкваше, че не е имал физическата възможност да направи нещо, заслужаващо наградата, тъй като между встъпването му в длъжност и крайния срок за номиниране е минал само месец.

През последните години три пъти Нобелът за мир беше даден на няколко организации. През 2015 г. бе отличен Тунизийският квартет за национален диалог. През 2013 г. наградата получи Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), а през 2012 г. - Европейският съюз.