Русия е по-силна, отколкото се смята и по-слаба, отколкото се предполага. Това, което звучи като противоречие, се размива, когато се надникне в историята на Съветския съюз.

След 1917 г. непрестанно е имало фази, през които Западът е реагирал с тревога, тъй като е подценявал съветските способности. Такъв случай през октомври 1957 г. е “шокът Спутник”. (Реакцията на САЩ и Западна Европа на старта на първия изкуствен спътник на Земята “Спутник 1”, изстрелян от Съветите на 4 октомври 1957 г. Тогава стана ясно, че при космическите изследвания технологично СССР не отстъпва на САЩ, а ракетата носител R 7 е в състояние да достигне територията на Щатите – бел. ред.”)

Малко по-късно западни експерти като цяло и в частност американските забелязаха, че много от онова, от което през октомври 1957 г. са се опасявали, изобщо не е съществувало.

Русия е била и продължава да бъде не само майстор на заплахите, но и виртуоз на заблудите. Накратко – не разполага с достатъчно възможности, с каквито Кремъл се фука.

Европейците приемат за истина демонстрацията на мускули

Владимир Путин умее да използва слабостите и съмненията на Америка, за да се представи пред собствения си народ като възкръснала суперсила. Лошото е, че предимно европейците приемат за истина руската демонстрация на мускули и от боязън са сдържани, мекушави, да не кажем дори изплашени. Няма повод за подобно поведение.

Вън от съмнение е – Русия действа по-агресивно, отколкото преди години. Тя използва всяко колебание на Запада, за да пробие отчасти с насилие или с предизвикателен тон. Но същевременно Русия е сила на глинени крака.

Тя отстъпва на Запада при воденето на конвенционална война. Да, дори при кибервойна Москва не би могла да победи Вашингтон, ако САЩ биха действали така, както понастоящем прави Русия. С други думи: Москва използва всяка слабост на Запада при взимане на решения, но ще избягва всяка открита военна конфронтация.

Путин не е авантюрист

Прозрението би следвало да даде на Запада повече самочувствие. Смиреният тон окриля Путин.

Крачка в правилната посока е решението на НАТО да разшири разполагането на системата за ранно предупреждение “Ауакс” по южния фланг с цел наблюдение на “Даеш”, също и на Русия в Сирия, както и съветът на генералния секретар на НАТО към Русия да съблюдава натовската граница. Тя почти всекидневно е накърнявана от руски кораби и самолети.

Путин обича да се представя като железен. Той обаче не е авантюрист. Владее езика на възпирането. Той пък е необходим от позицията на силата да се изпращат сигнали за намаляване на напрежението. Разведряване без заплаха не е възможно.

Жак Шустер е коментатор на «ВелтN24», дъщерна медийна групоровка на «Аксел Шпрингер», откъдето препечатваме коментара му. Преводът е на Клуб Z.