Миналия месец петима души, обвинени в убийството на баща ми Борис Немцов, застанаха пред руски военен съд.

Опозиционен лидер в Русия, който някога бе първи вицепремиер, Немцов бе застрелян през февруари 2015 г., докато се прибираше у дома вечерта, на Големия Москворецки мост, само на 200 метра от Кремъл, в центъра на Москва.

Още щом научих за убийството, осъзнах, че няма да има подробно и обективно разследване на това жестоко престъпление, погубило най-важния човек в живота ми - моя баща. Той бе най-последователният и остър критик на Владимир Путин и неговия режим. Така че, независимо от ролята на върхушката в убийството му - било чрез организирането, било чрез подстрекаването му - истинските виновници ще останат на свобода, докато настоящото правителство е на власт. Това е руската система. Тя се основава върху прикриването.

Разследването продължава повече от година и половина и за този период се случи тчно това, от което се опасявах. То не идентифицира истинските виновници. То дори не отговори на въпроса "Защо бе убит Борис Немцов?"

Може би причината е, че руските власти отказват да признаят, че убийството е политически мотивирано. Прокурорите открито отхвърлиха искането ми да квалифицират убийството като политическо. Такова признание от тяхна страна би било обвинение срещу властите и би означавало, че Русия преследва дисидентите, които свободно изразяват възгледите си. Бързо си дадох сметка, че като "жертва" - официалният ми статут в случая - няма как да се доближа повече до истината. Следственият процес умишлено е непрозрачен.

Като използваха бюрократични трикове, следователите разделиха криминалния случай на две части. Първата е да бъдат съдени и идентифицирани извършителите, а втората - да бъдат идентифицирани тези, които подстрекаваха и планираха престъплението. В момента първият случай е закрит и е предаден на съдилищата. Вторият е заседнал в Следствения комитет на Руската федерация (СКРФ). Властите смятат, че трябва да сме изцяло доволни да видим предполагаемите извършители на убийството пред съда. Те се надяват, че тогава може би няма да оказваме толкова силен натиск да разберем кой е наредил убийството. Това не е единственият случай.

Независимата журналистка Анна Политковская бе убита преди десет години, а виновните още не са идентифицирани. Единственият реален международен инструмент за контрол над "разследването" може да бъде специално назначен докладчик, посочен от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), в който членува и Русия. На 25 януари се обърнах към ПАСЕ с помощта на Керстин Лундгрен - зам.председател на Съюза на либералите и демократите за Европа (СЛДЕ), и поисках да бъде назначен докладчик, за да разследва убийството на баща ми и да представи случая пред Асамблеята. Това искане за резолюция бе одобрено и подписано от над 60 депутати.

Вече е ноември и ПАСЕ проведе своите зимна, пролетна, лятна и есенна сесии, но все още не е назначен специален докладчик. Депутати ми казаха, че въпросът неколкократно се отлага поради отсъствието на руската делегация. Това за мен не е сериозно извинение. Делегацията изгуби правото си на глас като част от санкциите, наложени срещу Русия заради конфликта в Украйна, и вече не участва в сесиите в Страсбург, макар че може да присъства там.

За съжаление, бяха игнорирани и 30 000-те руснаци, които се стремят да научат истината и подписаха петиция с искане да започне международно разследване на смъртта на Борис Немцов Може би умишленият провал на назначаването на докладчик е съзнателна позиция на председателя на ПАСЕ Педро Аграмун, който бе обвинен в близки връзки с властите в Азербайджан. Някои може да кажат, че той игнорира нарушенията на международното право и човешките права в Русия и предпочита да се ръкува с Валентина Матвиенко, председателката на Съвета на федерацията - горната камара на руския парламент, вместо да й задава въпроси.

Бих искала да припомня на Аграмун основополагащия документ на Съвета на Европа - Европейската конвенция за човешките права. Това е истинската роля на ПАСЕ. Всяко отклонения от важните принципи на хуманизма може да бъде краткосрочна победа, но крехка победа, която в дългосрочен план се превръща в поражение.

Накрая, светът знае кой свали полет МН17 на "Малайзийските авиолинии" над Източна Украйна. Светът също така знае, че Путин подкрепя сирийския режим на Башар Асад, като използва всичките си ресурси, с ужасяващата цена на живота на цивилните граждани. Светът обаче, изглежда не знае как ние на първо място допуснахме всичко това да се случи. Както казваше Андрей Сахаров, уважаваният руски учен и правозащитник: "Човек трябва винаги да постъпва в съответствие с принципите си." Ако цивилизованият свят започне да следва този съвет, можем да спасим живота на много хора и да гарантираме, че баща ми не е загубил напразно своя.

-----

* Авторката е дъщеря на бития опозиционер Борис Немцов. Тя е журналист, работещ за германското радио "Дойче веле", и основател на Фондацията за свобода "Борис Немцов". Коментарът й е публикуван в американското издание "Нюзуик".