Шпионска еволюция от Бонд до Борн

 „Джейсън Борн“ е заглавието на петата част от екшън сагата за едноименния ЦРУ кадър, който е изгубил паметта си, а с нея и колекция от опасни тайни, свързани с разнообразни международни конфликти. В премиерния филм Борн вече е възстановил своите спомени и сега трябва да предприеме драматично пътуване през опасните пътеки на своето минало. Джейсън Борн, изигран от Мат Деймън, е вдъхновен от литературния персонаж на автора Робърт Лъдлъм и през последното десетилетие успя да се наложи като един от най-потентните образи на шпионското кино.

Филмите от поредицата се откроиха със своята реалистична естетика, хаотични движения на камерата, еманципация от екзотичната секси природа на повечето жанрови представители и дистанциране от опита за разгръщане на хумористични ситуации. С други думи – „Борн“ е комерсиален проект за масова публика, който се взе насериозно.

Много ценители на жанра обаче смятат, че величавите дни на шпионското кино принадлежат към класното минало на имена като Алфред Хичкок, Карол Рийд, Мартин Рит, Кари Грант, Ричард Бъртън и Шон Конъри. Жанрът, осмислян от някои анализатори и като поджанр на трилър и екшън киното, е световен принос на британската култура след Втората световна война. Вдъхновени от книгите на писатели като Иън Флеминг, Джон льо Каре и от мистериозната аура около британските тайни служби, режисьори и сценаристи от Острова създават устойчива екранна традиция.

Геополитическият контекст на студената война и конфликтите в Близкия изток предоставят тонове градивен материал за направата на огромно количество шпионски филми. Днес студената война е минало, а напрежението и насилието в Близкия изток е прекалено деликатна и „опасна“ тема за политически коректната филмова индустрия и това е една от причините за осезаемия спад в силата на жанра да очарова публика и критика и да предлага качествени продукти.

Студената война – златната ера на жанра

Последният наистина велик шпионски филм бе меланхоличният изпипан шедьовър на Томас Алфредсон „Дама, поп, асо, шпионин“ от 2011-а по едноименната литературна класика на Джон льо Каре. През миналата година титанът Стивън Спилбърг достави солиден жанров образец с „Мостът на шпионите“. Но и двете заглавия бяха ситуирани в миналото и описваха случки от студената война – златната ера на жанра.

През 1959-а Алфред Хичкок разгръща обсесията си по държавни тайни, заговори на високо ниво и сгрешени самоличности в шедьовъра „Север-северозапад“ с Кари Грант в ролята на елегантен рекламен агент, който се набърква в грандиозен шпионски конфликт. Филмът е бясно препускане с убийствен ритъм, революционен екшън, разкошен хумор и впечатляващ мащаб. „Север-северозапад“ полага основите на секси шпионското кино, което се превръща в запазена марка на поредицата за Бонд, започнала в началото на следващото десетилетие с „Д-р Но“. Много анализатори дори смятат шедьовъра на Хичкок за първия „неофициален“ Бонд филм, който извежда основните теми и естетически решения на марката 007, без да има нищо общо с образа, създаден от автора и джентълмен с минало на разузнавател Иън Флеминг.

Шейсетте години принадлежат на Шон Конъри и на неговия Бонд. Ако разклатеното, но не разбъркано мартини ви е по вкуса, ако моногамията ви отвращава, а човешкият живот не значи нищо за вас, значи имате поне три общи неща с 007. А кой не би искал да прилича на Бонд – ултимативното олицетворение на идеите за стил, класа, бързина и британски аристократизъм. Той е опасен, костюмиран и харизматичен. „Д-р Но“ дава началото на най-успешния и продължителен кино франчайз на тази планета и окончателно превръща обгърнатия с мистерия и митове свят на международния шпионаж в секси културен феномен.

Батман и Супермен – пубери на диско парти

Бонд е по-готин от класическите комиксови носители на справедливост, защото вместо прилепнало цветно трико и маска носи стилни костюми и прави секс с ужасно много отвратително красиви жени. Батман и Супермен са като пубери на диско парти в сравнение с разрушителя на сърца и политически режими Джими (от Джеймс – б.р). Освен това Бонд има разрешение да убива. Оставяме настрана факта, че служи на Нейно Величество, което в очите на монархистите може би го прави още по-атрактивен, а за крайните либерали и левичари е просто помпозност и роялистки кич. Но пък за тях цялата концепция за Бонд лъха на западен империализъм.

Последният засега Бонд филм излезе през миналата година – „Спектър” с Даниел Крейг, носещ марковия костюм и „продуктово позициониран” часовник на 007 за четвърти и може би последен път. След успеха на „Казино роял” (2006) и „Спектър на утехата”(2008) и най-вече „Скайфол“ все повече хора обявиха блондина с груби черти и релефна мускулатура за най-добрия Бонд. Все пак консенсусът продължава да е на страната на сър Шон Конъри.

Шотландският актьор и бивш бодибилдър е първият агент 007. Шест пъти Конъри е Бонд. Между петото и последното превъплъщение на човека с нечовешки глас продуцентите си правят експеримент и дават ролята на модела Джордж Лейзънби. През 1969-а той е Бонд за първи и за единствен път във филма „В служба на Нейно Величество”. Играта му, ако може да се нарече така, придава нови значения на думата „дървен”. Затова Шон Конъри се завръща през 1971-ва в „Диамантите са вечни”.

Две години по-късно шпионската щафета поема Роджър Мур. Той играе агент 007 рекордните седем пъти. През 1987-а Тимъти Далтън се пробва да бъде убедителен Бонд в „Живи светлини” и продължава през преломната 1989-а с „Разрешително да убива”.

Но студената война свършва, „Империята на злото” (по Рейгън) пада заедно с Берлинската стена, а интересът към Джеймс Бонд е пряка функция на дългогодишния конфликт между Изтока и Запада.

В продължение на десетилетия агент 007 е могъщо идеологическо оръжие, използвано от студиото „Метро Голдуин Майер” в борбата срещу СССР на всички фронтове. Пропагандният патрон на западно превъзходство си върши добре работата. Няма червени другари или латиноамерикански диктатори, които могат да се противопоставят на помитащата всяка конкуренция модна икона. Мъжете искат да са като него, а жените – да бъдат с него. Но след като изпълнява перфектно идеологическата си роля, е време Джеймс Бонд окончателно да се фокусира върху истинското си призвание – рекламно лице.

Грандиозна манифестация на стоковия фетишизъм

Изминали са шест мъчителни години без филм за Бонд, когато през 1995-а се появява „Златното око”. Пиърс Броснън пасва на образа като ръкавица. Призраците на студената война още витаят в сюжета, но на преден план излизат всички онези продукти, които Джеймс „продава”, докато спасява света.

Световните корпорации изливат милиони във франчайза и го превръщат в грандиозна аудио-визуална манифестация на стоковия фетишизъм. Бонд носи определен часовник, кара определени коли, потребява точно определени продукти.

Маркетинговият ореол около поредицата вече живее свой живот и милиони зрители чакат всеки нов филм не толкова заради сюжета или злодея, дори не толкова заради задължителната Бонд красавица, ами за да видят кои стоки са влезли във филма и по какви хитри начини те присъстват в кадрите.

Момичетата на Бонд също са есенциален елемент от комерсиалната 007 вселена. От Урсула Андрес през Пуси Галор до Олга Куриленко тези изящни създания захранват мита за епичната полова мощ на „шпионина любовник“.

Превръщането на Бонд в огромна рекламна машина разочарова много почитатели на жанра, които желаят повече шпионска „мръвка“ в представителите на жанра. Борн се опита да им я даде, като се яви нещо като естетическа антитеза на Борн. Третият могъщ франчайз таен агент е американецът Итън Хънт, изигран от Том Круз в „Невъзможна мисия“ от 1 до 5. Задава се и шеста част.

Шпионското кино обаче си остава ретро тръпка. Дори и най-успешната жанрова пародия представлява носталгично пътешествие до 60-те – Остин Пауърс.

Някои от най-качествените шпионски филми, които може да гледате, включват „Третият човек“ на Карол Рийд. „Трите дни на Кондора“ на Сидни Полък с Робърт Редфорд, „Небезизвестните“ и „Мъжът, който знаеше твърде много“ на майстора Хичкок, „Шпионинът, който дойде в студа“ на Мартин Рид и „Досието Ипкрес“ с Майкъл Кейн.

В случая залагането на старо е залагане на сигурно. Шпионският жанр има целия потенциал да се оттласне от капаните на модерното франчайз кино, но в епохата не неспиращи продължения, комиксови мегапродукции и филми по игри ще му бъде по-трудно. Да му пожелаем успешна мисия.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през юли 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.