Възприятията за равнището на корупция в България ни поставят на първо място в Европейския съюз. Не вярвам да е новина. Прогнозата е неутешителна, защото няма къде по-долу да падаме.

Новината е, че като че ли свикнахме. От една страна, повечето несъгласни емигрираха. Друга част получи правото да участва и вземе своето - от горе затварят очите за малката корупция. Трети се оттеглиха в позната от тотаталитарно време вътрешна емиграция - ни приемат, ни предават. Така казват, че се съхраняват. Като не забелязват, като игнорват, докато един ден не забележат, че слонът е изпълнил стаята и за тях няма въздух.

И само последната група надига глас. Стигнахме до там, че корупционните нагласи вече се наследяват - както при мафията. Бащите и майките, които изкарваха за хляба и хайвера, вече предават на синовете и дъщерите. Ражда се един перверзен корупционно базиран роден капитализъм от родни политически капиталисти. Депутати, министри, прокурори, премиери, президенти - милионери.

Това е ролевият модел, който завещаваме на следващите поколения. Не този на предприемачи като Стийв Джобс и Елън Мъск, на Владимир Койлазов (носителя на Оскар, който промени киното), или на Ивайло Пенчев, който от България завладя света със своите стени за катерене. А другия, масовия пример - на завършилите добро образование, които влизат в партии защото това е пистата, по която могат да влязат във властта и чрез нея да станат много по-сигурно богати, отколкото през пазара. Трябва им партия и достъп до публичните ресурси.

Партиите са бизнес, при това по-доходоносен и от наркотиците и хазарта,

защото са летимен, на практика безрисков начин за преразпределение на средства и възможности. В своя полза.

За това не се чудете, че завършили и с добро образование се ориентират към политически кариери. Стигнахме дотам, че вече дори няма нужда да навлизаме в истинските дълбоки фази на реализацията на корупцията. Достатъчно е да разсъждаваме и планираме по темата.

У нас дори мисленето по проекти, най-често свързани с Русия, поражда намерение и действия от корупционен характер, което ни струва много пари. За това настръхвам когато политици започнат да ни омайват с проекти - мечти.

Пример - Южен поток. Нито сантиментър построен, а вече 200 милиона отлетяха.

Няма дори как да оцениш колко струва на километър, защото и сантиметрите ги няма. Бъдете сигурни, че продължаващото мислене по "Белене" ще ни струва също много пари. Отначало се започва "тихо" със стотиците хиляди, след това са милиони, десетки и стотици милиони и накрая идват логично и милиардите. Защото Първанов и Овчаров уж се оттеглиха, но идва нова "бодра" смяна. При това тя е по-обиграна в корпоративни финанси и може повече.

Виждате какво става в БСП - обещаната промяна идва с доказани причинители на милиардни вреди. Самият лидер има солидно досие като дясна ръка на Овчаров, като добавите и Гергов, Ерменков и олигарсите, които стоят на входа и изхода на "Позитано" - промяната ще е другото име на новите безвъзвратно отлетяли милиарди от държавния и нашия джоб.

Не, не мислете, че ще управляват дълго, но те толкова много се специализираха, че сега им трябва и година и щетите са гарантирани. Следващите правителства просто ще плащат сметката. То това е и цялата игра на номенклатурата и БСП - те не искат да печелят избори за да променят България към по-добро, а за да могат за малкото време, през което ще управляват, да натрупат за цял живот, като Доган от сараите, като Първанов от хотелите, като Станишев от Брюксел, като Бокова от Ню Йорк. Това са им идолите и техния път следват.

В ГЕРБ всичко зависи от Борисов, а там няма сила в света, която да може да прогнозира, в какъв точно момент и кога - сутрин или след обяд - той ще реши да балансира, за да се договори с Русия и да ни натресе някой и друг милиард по проект или схема, която ту спира, ту пуска. Сянката на вечния посредник на Доган - в случая Пеевски - е вградена в управлението на всяко правителство, сега на ГЕРБ.

Понякога ми става чак неудобно за толкова много свестни хора там, които нямат никакъв глас. Но техен избор, направили са сделка - Борисов им дава възможността да се занимават с политика, да правят своите сделки и срещу това трябва да мълчат и да се съгласяват с Вожда. Досущ като едно време.

"Мисленето" по Газпромския балкански хъб дръпна вече милиони, за които никой не говори. В нормалната пазарна икономика - преди да започнеш да харчиш "големи" пари, задължително минаваш през "малките" харчове - предварителни проучвания, анализи - всичко за да разбереш риска и ограничиш  щети, без да пропускаш възможността. У нас както показват руските проекти - веднага се започва с "големите" пари, и чак по средата на пътя - се правят "махмурлук" анализите, които Ви изправят косите. Разликата е и в причините за да се случват тези проекти в евразийския и европейския свят.

В нормалните общества и икономики за да бъде постигната някаква обществено значима цел, която изисква значителни инвестиции, включително с публични средства, се преминава през етапите чрез които обществото се застрахова срещу грешки и щети. Ако има риск, той се ограничава в разходваните "малки" пари.

За проекти в милиарди, обикновено те са малки милиони.

Накрая някой законно и нормално печели и обикновено това е този, който знае и може. Там не може да има фигури като Пеевски, защото той е излишно звено във веригата - политически посредник. И там има лобисти, но те вземат комисионни, а не са централните фигури, заради които започват и се правят проектите. Поради това и посредническата им лепта е относително скромна. Тук посредниците работят за 30 процента, защото трябва да издържат цяла кохорта зад себе си - като се започне от висшите звена, които ги охранява НСО, през олигарсите, представителите на съдебната система /които гарантират, че няма да има наказани/, висшите и по-нисши етажи на държавната администрация /които трябва да осигурят административно - поръчки, договори, евросубсидии и публичните средства/, депутати /които осигуряват законите/, медиите /които трябва да Ви държат в щастливи, докато обеднявате/ и накрая цяла армия от обслужващи - политолози, адвокати, експерти, т.н. 

В такива проекти е нормално печалбата да бъда до 10-15 процента - това се реперите, при които банките отпускат кредити за бизнес. Когато се намесят фактори извън логиката на проектите - идват преразходите и лошото качество, защото ако трябва да правиш проекти в които предварително да отделиш 30 процента само за тръгнеш, а след това си сложиш и своите десет процента печалба, то не остават пари за да стигнеш до края. И тогава започват историите с неплащането на подизпълнители, които започват да фалират масово или свиването на разходите за сметка на по-лошото изпълнение. Схемата е видима дори ако съдите по качеството на магистралите у нас сравнени с тези, които виждате в Австрия, Италия, Хърватска, Германия, дори в Гърция и Сърбия. 

У нас проектите тръгват с идеята някой да спечели - като метод за финансиране на нечие развитие и житейски план чрез канал за усвояване на пари. Затова се бърза да се организират търговете и поръчките, без да се обръща внимание на предварителните етапи, за да има възможно най-пряк и ранен достъп до финансовия ресурс.

Накрая - в голяма част от случаите с публичните проекти - дори и да бъде задоволен обществен интерес, това е страничен резултат, той с цената са преразход и ниско качество. Не нуждите на развитието, а нуждите на грандкорупцията движат България.

За два мандата управление на ГЕРБ бе доказано, че те с корупция нито искат, нито могат да се справят. Така е и при БСП и ДПС.

Ако тези партии останат да доминират политиката и определят съдебната и икономическа рамка на развитието ни - грандкорупцията ще процъфти - Пеевски е ин, ние сме аут - и като нация и като индивиди.

И на всички парите дружно в Катар или Швейцария /напоследък не е толкова сигурно/.

Не винете Сорос или Путин, Тръмп или Меркел, нито геополитиката, нито историята - всичко е заради самите нас и нашия избор тук и сега.

Коментарът е от блога на Илиян Василев. Заглавието е на редакцията