Интервюто по Нова на Бойко Борисов бе показателно за слабостите в позиционирането на ГЕРБ на тези парламентарни избори. Тази партия се опитва да се наложи като монополист в дясното и в известна степен го постига. Този успех на ГЕРБ идва на висока цена обаче, защото в сегашния си вид партията не може да даде смислени отговори на много от въпросите, които интересуват десния избирател (а и всеки разумен човек по принцип). Едната група такива въпроси са свързани с модела КОЙ, за който Борисов – иначе доста приказлив по природа – е необичайно несловоохотлив. Водещите в Нова усетиха тази слабост и създадоха известно напрежение, но поради липса на време в крайна сметка бързо преминаха към други, по-удобни теми.

Незададените подвъпроси останаха следните:

  1. Борисов никога не е казал в какво се състои моделът КОЙ според него. Има ли прекомерно корпоративно влияние от страна на бизнесмени и фирми, свързани с ДПС, върху съдебна власт и служби? Има ли проблем с монополизация на част от медийния пазар от същите тези интереси? Ако има, защо неговото правителство не направи нищо по темата. Ако няма, защо тогава той не иска да се коалира с ДПС и не “оправдае” г-н Пеевски и съдружниците/съпартийците му?
  2. Защо Борисов каза, че Пеевски си “отива”. Той негов говорител ли е? А и тази удобна теза отново се оказа невярна.
  3. Защо съдебната реформа трябваше да се съобразява с желанията на прокуратурата и Цацаров, след като фалитът на КТБ и Костинбродската афера ясно показаха, че прокуратурата действа политически пристрастно? Защо бяха блокирани всички опити да се търси каквато и да е била отговорност на Главния прокурор за злоупотреби с власт, като беше бламирана и единствената конституционна поправка в тази посока (прословутото 6 на 5, което и досега се опитват да омаловажават)? Безотговорността на прокуратурата продължава да е основен проблем, както е подчертано и в последните европейски препоръки и доклади по темата.
  4. Защо търсенето на отговорност за срутването на КТБ беше ограничено само до Василев, служителите му и няколко души в БНБ, когато е ясно, че подобен провал е възможен само при съдействие от широк кръг институции – служби, КФН, целия управителен съвет на БНБ и т. н. Политическа отговорност не беше поискана от тези лица и много от тях запазиха постовете си.

Втората група въпроси, по отношение на които ГЕРБ се чувства некомфортно, са свързани с коалиционната политика. Слабостта на позицията е в това, че ГЕРБ ще търси същите партньори – РБ-2 и “патриотите” – с които така или иначе имаше удобно мнозинство в парламента. В нова ситуация с повече “патриоти” в коалицията, управлението ще бъде много по-трудно и направо невъзможно. Борисов добре знае това, поради което тайният план Б е “голяма коалиция”. Като всяка голяма тайна в родината, обаче, и тя е известна само на Борисов, пресата и на всички, които имат желание да я научат.

Тази тайна прави “дебатите” между БСП и ГЕРБ до голяма степен безсмислени, защото или в тях се оставят много врати за съгласие (като между Влади Горанов и Драгомир Стойнев) или пък се свеждат до неуравновесени емоционални изблици (Цвета Карастоянова и Александър Симов), или дори приличат на леко абсурден скеч (Цветанов срещу “експерта” Славчо Велков).

Жанрът на един “мега-дебат” между Нинова и Борисов би бил комбинация от горните възможности. Затова и двамата нещо не могат да се споразумеят – просто съзнават, че няма как да им е от полза.

Проблемът за десния избирател е, че същите тези въпроси висят със страшна (дори още по страшна) сила и за БСП. В добавка към тях левицата има и други проблеми: тя например обещава и още десетки милиарди публични разходи за руски енергийни проекти, по които ГЕРБ е поне амбивалентен и обтекаем. Като добавим и прехласването й по режима на Путин, патриотарските й залитания, грозния й рев по бежанци и малцинства, БСП определено е по-малко приемлива опция за голяма част от десните. ГЕРБ греши, обаче, ако разчита, че с този аргумент ще мотивира много хора да гласуват за него. Този аргумент може да е достатъчен да го запази като лидер в дясно, но това ще е слаб, омаломощен лидер, който има все по-малка и по-малка легитимност.

В този смисъл фактът, че ГЕРБ не издържа поправителната сесия, на която се яви след успеха на изборите от 2014 г., си има своята цена. Мълчанието и шикалкавенето по ключови въпроси (КОЙ, КТБ и т.н.) може да бъде замазано от сръчна кампания или неумела журналистика. Но това мълчание се “капитализира” в отлив на гласове, растящо недоверие и износена харизма. Затова дори г-жа Цвета Караянчева всеки ден да размазва г-н Симов в телевизионен сблъсък по народен говор и г-н Цветанов да бъде обявен от международен консилиум за по-голям експерт по сигурност от г-н Славчо Велков, ГЕРБ ще има излъчването на онзи ученик, който не си е научил най-важния урок, а все гледа да завърти въпросите към този за краставичката. А тя, както се знае, съдържа 99% гола вода.

Коментарът на Даниел Смилов е написан за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.