Кал. Много кал и боклуци. Това остана след трагедията във Варна. 

Всички думи са слаби, за да обяснят безумието, което се случи. 

Изобщо нямаше да пиша нищо за това, ако не беше един невинен среднощен фейсбук статус: "Как е възможно дъжд да удави 10 души в голям град в XXI век?" Това е въпрос, в който, гарантирам, че нямаше какъвто и да е политически подтекст. Но изненадващо заваляха лайкове от хора с пристрастия към БСП и нещо като оправдания и контраатаки на явни поддръжници на ГЕРБ.

По същото време вече кметът на Варна бе обявил страдалчески, че никой в държавата не му вдига телефона, а вътрешният министър го упрекна, че сигурно е викал за помощ от балкона на кметството. Неподалият оставка премиер намери за удачно да обясни колко неадекватно се е държал градоначалникът по време на бедствието. Залпът от обвинения продължи и тази сутрин. Когато още труповете не бяха преброени и се издирваха хора. 

Кал във Варна, кал и в цяла България.

Можем да го отдадем на доказаната в различни времена история за българския казан, който дяволите не го пазят. Наистина няма защо. А надписът върху сградата на Народното събрание с всеки изминал ден доказва несъстоятелна абсурдност.

Не от пръст - от кал сме направени!