Москва – сбогом на хрушчовките

Москва подготвя едно от най-големите преселения в историята на световните градове.

7900 жилищни блока, известни като хрушчовки, ще бъдат съборени, а обитателите им - настанени в нови жилища.

Всичко това се извършва с подкрепата на руския президент Владимир Путин. Автор на програмата е московският кмет Сергей Собянин, който обяви за „абсолютна необходимост“ разрушаването на остарелите домове. Той обеща, че апартаментите, в които ще заживеят преселените, ще бъдат поне с 20 на сто по-големи на площ.

Не са малко обаче хората, които посрещат с недоверие проекта, пише в. „Гардиън“.

„Вече парите са над всичко. Не знам защо Путин каза да се събарят тези блокове. Те са хубави, стените са солидни“, заявява пенсионираният машинист Евгений Рудаков.

Той живее в първата московска хрушчовка. Това е 4-етажен жилищен блок с общо 64 двустайни апартамента на улица „Гримау“ номер 16 в руската столица. Построен е през 1957 г.

След този блок из целия СССР са издигнати десетки хиляди негови подобия. И оттогава всеки четири- или пететажен блок в страната е наричан сред народа хрушчовка, на името на тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов.

И други обитатели на подлежащи на събаряне сгради споделят мнението на Рудаков. Те се опасяват, че властите ще построят високи като кули блокове вместо удобни квартали и ще преселят хората доста далече от сегашните им адреси.

Много от хрушчовките могат да бъдат санирани и реновирани, смятат техни обитатели.

Немалко анализатори твърдят, целият проект е направен така, че от него да спечелят политици и някои бизнесмени, по-специално приближени до властта магнати.

Особено безпокойство буди специалният федерален закон, позволяващ на московската управа да събаря цели квартали. Това е сериозно нарушение на правата на жителите и на дребните бизнесмени.

Жителите на хрушчовките са задължени да подпишат споразумение за прехвърляне на собствеността върху апартаментите си. Който не го направи в двумесечен срок от получаване на предизвестието, ще бъде даден на съд.

„Пъдят хората на улицата като при Сталин“, отбелязва активистката Лена Богушч.

Законът позволява събарянето не само на хрушчовките, но и на намиращите се в близост построени по-късно и приличащи на тях блокове, допълва опозиционерът и бивш депутат Дмитрий Гудков.

„Законът е приет не в интерес на хората, а на строителното лоби“, смята той.

След като Владимир Собянин стана кмет на Москва през 2010 г., той започна и изпълни няколко гигантски проекта. Преустроен бе паркът „Горки“, открита бе околовръстната железница и бе започнато обновяване на 1 милион квадратни метра улици на стойност близо 1,7 милиарда евро. Това доведе до събарянето или преобразяването на гигантски индустриални площи от времето на СССР.

Най-грандиозният от всички проекти обаче е за събарянето на хрушчовките, отбелязва „Гардиън“. Московската управа евфемистично го нарича „програма за обновяване на пететажните сгради“.

Макар властите все още да не са обявили списък на подлежащите на събаряне сгради, Собянин обеща, че ще бъдат преселени хора, обитаващи имоти с площ 25 милиона квадратни метра. Това прави 10 на сто от жилищната площ в цяла Москва. Мярката ще засегне близо 1,6 милиона души.

От градската управа обещават да инвестират в начинанието най-малко 300 милиарда рубли (5 милиарда евро). Независими експерти обаче смятат, че ще бъдат необходими 3 трилиона рубли, или 50 милиарда евро.

Не е ясно какъв вид сгради ще заменят хрушчовките. От кметството не са отговорили на писмено запитване на „Гардиън“.

Хрушчовките са символ на промяната на съветската политика и култура. По времето на Сталин за партийния и държавния елит се строят специални огромни сгради, изрисувани с орнаменти. Архитектурният стил придобива известност като сталински барок.

(Такива сгради в София са ЦУМ с Министерския съвет, хотел „Балкан“ с Президентството и бившият Партиен дом – б.р.).

Простолюдието, т.е. огромната част от населението на СССР, обаче обитава претъпкани общински жилища, наричани комуналки. На практика те представляват един апартамент с много стаи, но във всяка от тях живее отделно семейство. Тоалетната и кухнята са общи, а за къпане се използват обществените бани.

След като на власт идва Никита Хрушчов, той обявява, че архитектурата от последните две десетилетия е била прекалено скъпа и разходите по нея са нанесли значителни щети на икономиката, но не е подобрила жилищните условия на работническата класа. И за сметка на това трябва да се правят евтини и лесно сглобяеми жилища с цел всяко семейство да има свой собствен апартамент.

Така започва едно безпрецедентно в човешката история 30-годишно строителство. Началото му е през 1957 г. Начинанието надживява с много години своя „баща“, който е свален от власт през 1964 г. и умира през 1971 г.

Строителните бригади дори започнали да си организират състезание помежду си коя по-бързо ще сглоби блок от бетонни панели. Един блок бил вдигнат за рекордно кратките 11 дни.

Така в периода 1966-1960 г. били построени рекордните 227,6 милиона квадратни метра жилищна площ в СССР. Между 1955 и 1964 г. пък 54 милиона души, или една четвърт от тогавашното население на Съветския съюз, се сдобили със собствени жилища. До 1975 г. държавата построила 1,3 милиарда квадратни метра жилищна площ. Данните са от руската държавна статистическа служба.

Хрушчовките не само подобрили качеството на живота на хората, но променили в положителна насока и техните навици и обичаи. Това е увековечено в културата – не само в книги и филми, но дори и в музиката чрез оперетата „Москва, Черьомушки“ на Дмитрий Шостакович, посветена на едноименния московски жилищен район, където са вдигнати първите хрушчовки.

Същевременно по ирония на съдбата хрушчовките допринасят за засилването на дисидентската дейност, насочена срещу властта, която ги е построила. Защото получаването на повече лично пространство води до по-лесното събиране на съмишленици, които могат спокойно да ругаят управниците, без да се страхуват, че някой съсед от комуналката ще слухти на вратата. Масово разцъфтява самиздатът – копирането и разпространяването на забранена литература.

Разбира се, хрушчовките имат и сериозни недостатъци. Архитектурата им е изключително еднообразна. Те представляват правоъгълни пететажни кутии, а много често прозорците, балконите и стълбищата са тесни. Таваните са ниски. Едностайните апартаменти са с площ от едва 30-33 квадратни метра, а двустайните – до 45 квадрата.

Асансьорите и шахтите за боклук са отхвърлени още в началото като излишен и скъп лукс.

(В София такива блокове има в жилищни комплекси като „Яворов“, „Гео Милев“, „Свобода“, „Хаджи Димитър“ и някои други – б.р.)

Оплакванията на жителите на хрушчовките са за отоплението през зимата и звукоизолацията. В някои от тях са били строени странни приспособления като малка ниша под кухненския прозорец, отделен само с няколко сантиметра от външната стена. Идеята била тя да служи за естествен хладилник зимно време.

Хрушчовките били предвидени да изтраят 25 години. Повечето обаче са оцелели и до днес. Резултатите са различни.

Кметът Собянин е убеден, че санирането и реновирането на блоковете е трудна задача. Особено когато, както е при повечето хрушчовки, тръбите за водата и централното отопление са вградени в стените.

„Дори да извършим някакви ремонти в тези сгради, след 10 до 20 години те все едно ще станат опасни“, заяви Собянин пред в. „Комсомолская правда“.

Противници обаче са на друго мнение. Вече стана дума за подозренията, че истинската цел на проекта е печалбата на някои строителни магнати и компании. Освен това догодина Собянин ще се бори за преизбиране. Както и самият Путин, който подкрепя събарянето на хрушчовките. Това също е сред вероятните обяснения.