Съдия Гроздан седеше на вилата в Марикостиново – купена сглобяема с последната му заплата като председател на Големия Съд. Подреждаше колекцията си от препарирани пеперуди.

Вярно, навик малко аристократичен, и житейски и икономически напълно ирелевантен към последната му заемана длъжност на писар в Районен съд-Тутракан. На това място с огромно мнозинство от 27 гласа, дадени по интернет, го изпрати Висшият съдебен съвет, състоящ се от 25 члена.

Казваха, че в дъното бил бившият главен прокурор, а повечето гласували бяха от столичната централна ложа „Шишкави братя от Централна гара“.

Самият главен не присъстваше на гласуването, защото извършваше личен оглед на катастрофа с фактическа и правна сложност - торсове на загинали прасета. Връщаха го 20 пъти на бис, докато стане хубав кадър за публикуване в любимата му агенция „Шльок“, а една от снимките дори бе използвана за напоителен репортаж за хранителните му навици в сайта „Смук”. Пишеше как карал на един геврек със седмици, но това е друга тема...

Просто пустият навик на съдия Гроздан му беше останал от дните, в които даде всичко, за да се изучи в Германия и Австрия, овладя тънкостите на административното, гражданското, наказателното, касационното, морското и още 7-8 други вида право. Плюс навиците на преподавателите си...

Така и не можа да разбере как 27-те гласа дойдоха под давление на хора, чиито хоризонт е да спят с фолкпевици и репортерки, които от германската култура бяха чели внимателно само етикета на Фон Дьо Тен.

Съдия Гроздан всъщност беше корав, независимо от евролибералната закваска, която му приписваха и която, за негово съжаление, не включваше татуировки и снимане на сватби с дрон.

Само понякога се размекваше и притегляше от старата палисандрова библиотека авторската си додекалогия, озаглавена накратко „Поне опитах“...

Додекалогията беше направена на пух и прах в сайта Анално.бг, в което излизаха 3 месеца литературоведчески анализи по него адрес от стария плат(н)ен Пенкелер Мършлуков и богослова Явно-Дашков - как не можело така да се пише. Особено срещу Великата Русь... За една нощ бяха префасонирали сайта в трибуна за литература, но запазиха името, защото продава.

Първо всичко звучеше леко отнесено, но на база на анализа на Мършлуков новият главен секретар на ДАНС задейства рядка клауза в закона и нареди изземване на тиража поради риск за националната сигурност.

Беше взел решението през нощта „на подпис“, без да се консултира с другите 2-ма от тристранката, която изземваше книги вследствие на съдебната 
реформа през 2030 г.

На неколцината инати, успели от сутринта да си купят додекалогията му, ДАНС приложи личен подход по линия на европрограмата „Държавата във вашия дом”. Демек - посети ги вкъщи, нищо че половината нямаха телефон и в живота си не бяха стъпвали на третия етаж в ЦУМ...

Направиха им предложение, на което трудно могат да устоят: за всяка върната пълна додекалогия, получават тритомника "БОНБАШОГ: Кой кой е в 
„Пайнер”, в правосъдната мафия и в брадатите НПО-та", плюс едногодишен абонамент за вестнк „Бльок“ и най-важното: три талона за стържене с монета.

Които се запънаха и отказаха, бяха обявени за гейове, луди, пратеници на ОПЕК, ОЛАФ, оливия, оливащи се, олигарси, олигавени, олигофрени... Просто 
клавишът на автора в търсене на по-богат речник от собствения му запецна на „оли...“

Съдия Гроздан така и не разбра как може самите връхчета на съдебната система да се ръководят и подкастрят от магазина за агнешка карантия на Женския 
пазар...

Но спомняйки си дългата си и предълга кариера на писар край плискащия бял Дунав в Тутракан, реши, че така е трябвало. Поне е имал време да помисли за всичко - станало и предстоящо за тази държава.